Днес отново ще бъдем осъдени на втора инстанция. Ако е късмет ще се потвърдят присъдите ни от първа инстанция от съдия Хинов. Ако нямаме късмет, ако е разпоредено, ще ни добавят още години. Ще бъдем отново жестоко съдени, за назидание на гражданите, на обществото, за да не надига глава, да търпи хомота, защото ще му се случи това, което сполетя Иванчева и Петрова. Това написа във фейсбук Десислава Иванчева малко преди началото на днешното дело срещу нея и продължава:
ПРИЗНАНИЕ В ИНТЕРВЮ НА ГЕШЕВ „ЗАЛОГЪТ ЗА ОСЪЖДАНЕТО НА ИВАНЧЕВА И ПЕТРОВА Е ПОЛИТИЧЕСКИ”
ЗА КАКВО СМЕ ОСЪДЕНИ? Вие вече помните ли? Колко „пари съм поискала от честния офшорен бизнесмен”? А някой може ли да ми каже. Изговориха се един куп неверни твърдения от длъжностни лица, от главния прокурор. Опитаха се да спретнат сценарии за нашето сготвяне, но и той некадърно реализиран, като ремонтите и всичко в държавата ни.
ЕТО ФАКТИТЕ И ЛИПСАТА НА ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ТЯХ:
ОСЪДЕНА СЪМ ЗАЩОТО, един „честен почтен офшорен бизнесмен” „имал усещането”, заедно с жена си и секретарката си, че „искам пари” > дори и той самия в показанията си не твърди, че ме е чул да искам пари.
ПРОСЛОВУТИТЕ ПАРИ В КАШОН В КОЛАТА МИ – уж „бяха паднали от чантата на Биляна в кашона”, след това Дюлгеров ги беше оставил… до ден днешен не е доказано как са се озовали там. Съдия Хинов „призна” в обосновката си на първа инстанция, че не ги признава за взети от нас…
ДРУГО ТВЪРДЕНИЕ „ИСКАЛА съм първо 800 000, той се е съгласил, после съм решила явно да бъда щедра намалила съм ги на 500 000, той пак е бил съгласен да ги даде, после пак съм ги намалила на 300 000 иии накрая на 75 000” и това ако не е абсурдно и лишено от логика.
„Стояли сме с Петрова и Дюлгеров на супер оживено заведение и място, в центъра на София, броили сме десетки хиляди банкноти”, никой не е забелязал. Имаме много снимки от следящите ни длъжностни лица там, но как броим нямаме. ЗАЩО?
Броили сме с Биляна, но нямаме светещо вещество по пръстите. Имаме на странни места, например по носа – ПИТАМ – С НОСА СИ ЛИ СЪМ БРОИЛА ПАРИ?
ОТПЕЧАТЪЦИ ОТ ПРЪСТИ ПО СЕННИКА МИ СЪС СВЕТЕЩО ВЕЩЕСТВО – до ден днешен не е доказано на кого са.
ПАРИТЕ – уж са били увити в бял лист хартия – ДО ДЕН ДНЕШЕН ТОЗИ ЛИСТ НЕ СЕ Е ПОЯВИЛ В ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, безследно изчезнал.
„Светели сме като коледни елхи” (цитат от изказване в национални телевизии от един човек с каскет) – да, но само на носа и на вътрешната страна на ръката светнах и то защото ми беше намазана цялата кола – волана, сенника, колана, дръжките на вратите, но Господ някак си ме е запазил да не пипам където не трябва. И тъй като явно не съм се омазала с въпросното вещество както са очаквали – ми даваха допълнителни листове, да пиша безпричинно неща, запушваха ми устата. Втори път ми търсиха светещо вещество по тялото след като ме караха да пипам къде ли не.
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА – меко казано опорочени. СРС-тата свалени, но думички и изречения нагласяни както им е удобно. Пример: Биляна Петрова казва в един от записите „Не искам децата в центъра” (Биляна беше зам.кмет към оня момент с ресор образование и е говорила по повод културна проява, за която е щяло да има струпване на хора и е искала да предпази децата от навалицата), нооо в сваления запис пише: „ИСКАМ ДЕСЕТ ПРОЦЕНТА”.
Репликата от първата ми среща с Дюлгеров „Аз ги отсвирих!” изобщо липсва в хартиения вариант. Така на практика изчезва поредното доказателството, което ме оневинява напълно. Записани са всички телефонни разговори които съм водила, но по делото са представени само някои от тях. Със защитата ми поискахме и други оневиняващи ме разговори, но прокуратурата ги обяви са унищожени. От общите ни срещи с Дюлгеров и Биляна Петрова липсва видео, като има само звук, което според мен е направено съзнателно.
Тефтерчето ми, иззето като доказателство, оставено на произвола в кашон, всеки е можел да си пише в него. Намери се чужд почерк, който не е ясно на кого е, но експертиза доказа, че не е нито на мен нито на Биляна, нито на Дюлгеров.
И ОЩЕ МНОГО… Циркът продължава, следете го. Нашият живот съсипан!
Източник: Факти.БГ
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
