Днес отново светът се обединява срещу Русия. Отново ли трябва да получаваме уроци?

Здравейте и честит Ден на победата!

Днес много казват, че е ден и на обединена Европа. Но никога не сме наблюдавали толкова голямо разединение.

Разединение в целите, в мисленето, и в това, което искат обикновените българи. Мен Брюксел не ме интересува. Интересува ме България. Защото България е била и ще бъде и след като ЕС отиде в историята. В България винаги има деление. Ние сме малък, но изключително разединен народ. Винаги се делим на фили и фоби, без значение за какво става дума.

И сега, 80 години след разделянето на Хитлер и Сталин, отново избираме. И отново, по традиция, избрахме погрешната страна. Днес заменихме едните господари с други, с тази разлика, че новите ни господари не се замислят и не се интересуват от българският народ. Те са господари, а не съюзници!

Днес отново светът се обединява срещу Русия. Последният път видяхме всички и от историята знаем какво се е случило. Отново ли трябва да получаваме уроци?

Доналд Тръмп днес отрече САЩ да се намесили във Венецуела, въпреки че целият свят видя неуспешният опит да бъде свален законно избраният президент на страната от американското протеже. Нещо, към което САЩ се стремят много отдавна. Това са нашите нови „съюзници“.

Не може да има обединение между престъпници и жертви, между крадците и тези, които са изработили народните богатства. Не може да има обединение между тези, които продават България и тези, за които България е най-святата дума. Не може да има обединение между тези, които се кълнат първо в знамето на ЕС, а след това в България, и за тези, за които думата България е свята и тя стои над всичко.

Обединение може да има, само когато имаме една цел, едно бъдеще, една идея, един народ, а престъпниците не могат да се обедият с никого, те могат да се обединят само със себеподобните си. А българският народ не е народ от престъпниците, и затова преди обединението трябва да има справедливост!

Адв. Елена Гунчева, Фейсбук

Източник: Bultimes

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.