В предаването „Реактивно“ по Дарик радио д-р Николай Михайлов коментира причините за спадането на тревожността сред българите, въпреки нарасналия брой на заразените от коронавирус в страната, както и начина, по който властта използва ситуацията около вируса, за да решава кризите на политическия терен.
Не говоря като човек, който желае на всяка цена да дискредитира действащата власт.
Никой не може да направи повече за нейното дискредитиране от това, което тя прави за себе си.
При положение че всеки ден нахлуват на порции тези снимки, записи и SMS-и, главният прокурор, който е обявил край на олигархията и е обещал да раздава без селекция правосъдие като Божи пратеник, си прави оглушки за Борисов. И атакува президентски чиновник и братята Бобокови с една аргументация, която стои смешно по телевизията. Това не е косвен аргумент, това е далечно подозрение от типа на основателните предположения на г-н Цветан Цветанов, за които България плаща не знам по колко случая в Страсбург.
Действията на прокуратурата – не правосъдие, а тояга
Това какво правосъдие е? Това е тояга, връчена на официална институция, за да подпомага кризисния пиар на министър-председателя. Че работят заедно е ясно от много далече – от птичи поглед е ясно. Това корумпира страшно и по парадокс това има отношение и към дисциплината във връзка с коронавирусната инфекция.
Освен това тази баталия между власт и опозиция с дежурни говорители, които никога не са били на толкова ниско ниво и толкова отблъскващо посредствени хора, т.нар. остриета – тези техни сражения в името на политическата истина и публичната правда, ами това може да те отчая напълно! Това е вредно за здравето зрелище. Това допълнително мотивира хората да не спазват правилата.
Имах някаква плаха надежда, че главният прокурор като директен и не много рафиниран човек, може да изненада с резки действия и с характер, който няма да бъде така лесно укротяван и дисциплиниран. Това, което виждам – от първата атака срещу президента и записите, до последните събития, свързани с неутрализацията на дейността на Божков, ме кара да бъда убеден, че става дума не за независима прокуратура, не даже за зависима прокуратура, а за прокуратура, която е просто на власт, така както са на власт Борисов и парламентаристите му.
Властта за българите – нещо непоправимо, което трябва да бъде търпяно
Иван Гешев трябва да каже все пак дали тези записи са автентични. Нали обеща да няма недосегаеми, а сега няма той основание да търси сметка на един министър-председател, който отваря чекмедже с пачки, разговаря по един неквалифицируем начин по телефона за европейските политически лидери и за вътрешните дела. Те съдържат не само стилистичното падение на една власт, но съдържат основание за едно допълнително разследване, за питане що за власт е тази и какво тя прави.
Какво да му правя на Борисов аз профил, ако българската нация не е разбрала, че на най-високо място е нахлул един човек, по причина на общата ни национална деградация след 1989 година.
Това, че ние имаме толерантност към това, което виждаме и чуваме, включително със СРС-та, е не скандал, то е свръхскандал – то е някаква нелепост, която би трябва, ако страната ни е цивилизована, да завърши със зрелищно изхвърляне. Само че няма да стане това – защото от една страна населението е слабо чувствително на тези прояви, от друга страна е тежко уморено. И от трета страна – през вековете на своето съществувание нацията ни е формирала един възглед на властта като непоправима, за нещо, което трябва да бъде търпяно, защото не може да бъде променяно.
Бойко Борисов е настанен по демократичен път горе и се възпроизвежда. На всичкото отгоре приет много добре от европейските лидери, които се чувстват около него чудесно, защото не го уважават никак. С него те си почиват, свободни са от ангажимента на протоколното поведение, наричат го просто Бойко и той им говори на някакъв език, който още не е квалифициран в номенклатурата на езиците. Те го виждат, знаят го напълно и са вдигнали ръце за свое удоволствие, не го бръснат за нищо, а той квалифицира това отношение към себе си, както стана ясно от този запис, като контрол над тях. Той ги е победил…
Това е ужасен срам, да съществуваш в такава страна с такова нещо, но не може да се поправи и няма да се поправи за голямо човешко съжаление.
Мерките следват настроенията на хората – има изчерпване на тревожността
В началото поради малкото знание усещането на хората беше като за почти апокалиптично бедствие. Наблюдаваме нещо като изчерпване на тревогата, започнахме да свикваме с това, появи се и едно разноезичие на експертите, които се сблъскаха в позициите си.
Публиката се раздвои, не знае какво да мисли и затова мисли каквото й е удобно. Понеже хората са уморени и се юрнаха да наваксват слънце, въздух и море и даже дискотеки и нощни барове, което за мен е прекалено. Безпокоя се, че така както вървят нещата, ще се наложи ограничаване на тази ранно либерализирана практика.
Не споделям триумфалистичното, бодро и лекомислено отношение, че няма нищо страшно или няма такъм вирус. Мнозина ще преоценят ролята на НОЩ, като отчетат, че мерките са били напълно основателни.
Премиерът следеше настроенията на хората, за да върви подир тях. Ако има хаос на инструкциите от най-високо – това е поради особена „демократична безпринципност“ да се следва настроението на хората и да не се поеме отговорността за непопулярни решения, когато те са разумни. Затова ние можем да видим крайно безпринципно и напълно хаотично поведение според това дали рейтингът се качва или пада.
В пистата на дисциплината може да ни сложи плашещ ръст на броя на заразените и на фаталните случаи, но по-добре е да се спазва елементарното и да се поддържа солидарен дух на взаимна защита.
В тази епидемия се прояви едно дискретно напрежение между възрастни и млади. Старите и болните са така да се каже пътници – да стоварваме огромен национален ресурс за тяхното опазване не е разумно – тази позиция е доста цинична, макар да не беше публично заявена. Това е укорим детайл в поведението на по-младата част от обществото, която преболедува леко или често без симптоми този вирус.
Цялото интервю чуйте тук.
Източник: Bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
