Неуважаема председател на Народното събрание, г-жа строител на бъдещето на България и на поцинковани кофи по съвместителство.
Разбрах, че в поредното си смехотворно интервю по бнт сте говорила за това, че сте учила съпротивление на материалите в училището за поцинковани кофи.
Това „велико“ постижение го изтъквате в контекста на този ваш цитат: “Ако имаш силна опозиция, която да задава темите на деня, която да задава дебата, ще имаш отсреща и отговор, който ще бъде много по-сериозен, много по-мотивиран. Повярвайте ми, учила съм съпротивление на материалите и ги знам тези неща.”
Това, което разбираме от фриволния ви поток на мисъл без редакция на здравия разум – означава, че ако имаше силна опозиция, вашият отговор – на управляващите—би бил по-мотивиран.“ Т.е. вие понеже сте решили, че нямате силна опозиция, не сте длъжни да давате отговори. Така всеки човек, който не е загубил разума си, би прочел хаотичните брътвежи на съзнанието ви.
Неуважаема г-жа, не само дизайнерите на поцинковани кофи разбират от Сопромат – нали така са ви учили в училището? И други разбираме, въпреки, че не сме от училището за поцинковани кофи. Нека да ви кажа пък аз за съпротивлението на материалите – особено при полимерите. Знаете ли, г-жа, какво е полимер? Силно се съмнявам, но за да ви го представя по-елементарно – това е една интересна молекула, която има тенденцията да си връща формата при стрес.
За ограниченията на вашия интелект, конкретно, ще ви представя пример с един ластик. Разтягаш го, а той пак си връща формата. Обаче, ластикът от прекалено много разтягания се къса, нали така? На това му казват точка на еластичност, т.е молекулата не издържа да я стресират. Та мисълта ми е, когато си мислите за съпротивление на материалите в контекста на народното търпение към вашето управление, си мислете за този ластик. Или си мислете какво става след като на някой са му опъвали нервите до безкрай.
Мда… да чукаш по поцинковани кофи не е като да управляваш държавата, същото се отнася и за държенето на пожарникарски маркуч!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
