Митрополит Николай: Борисов, със смелост и чиста вяра, защити българската църква от Дявола!

Пловдивският митрополит Николай похвали българската държава в лицето на министър- председателя Бойко Борисов за това, че не е затворила храмовете за хората по време на празниците за Христовото Възкресение, предаде репортер на Радио „Фокус“- Пловдив.

Във своето Великденско послание, отправено до народа в Пловдивската епархия митрополит Николай каза, че възкресението на Исус Христос е най-великото тържество на вярата, надеждата и любовта, заради което си заслужава да живеем.

„Тази година посрещаме светлото Христово Възкресение в много необичайна ситуация. Дават ни се знаци“, каза още в словото си владиката на Пловдив. „Вярващите хора, православният Божи народ вижда знаците и разбира как те трябва да се тълкуват“, добави той.

Според митрополит Николай, в дните на тазгодишния Велик пост, в дните, в които целият православен християнски свят се подготвя да посрещне Светлото Христово Възкресение, Лукавият се е нахвърлил срещу Църквата с невиждана ярост.

„Използвайки някакъв вирус, чиято поява, в крайна сметка, вероятно е следствие от човешка немарливост, той поиска да се забрани на Църквата да дава, а на хората да приемат Светото причастие, тялото и кръвта Христови и да се спре отслужването на Светата Божествена литургия. Ако не може съвсем да се спре отслужването на Светата литургия, то тя да се отслужва без присъствието на Божия народ, като за целта се затворят храмовете. И най-голямата гавра: ако може църковната йерархия сама да поиска да се затворят храмовете!“, отбеляза в посланието си митрополитът.

Според него, този път дяволът е надминал себе си, като се е опитал да накара Църквата да се отрече от тайнствата, да се отрече от Исус Христос, да се отрече от Истината, в която вярва и която проповядва.

„Нещо повече, Църквата трябваше да бъде накарана да каже, директно или индиректно, че няма нищо по-важно от земния живот и, че смъртта е много страшна. С това трябваше да бъдем накарани да признаем, че земната смърт е окончателен край, че с нея приключва всичко и, че следователно няма Възкресение. Трябваше да отречем, че Христос е възкръснал, да отречем днешния ден. Лукавият поиска Църквата да ликвидира сама себе си!“, каза още митрополит Николай.

Според него, обаче Българската православна църква не се е отказала да преподава Светото причастие, като е отказала да затвори храмовете.

„Други църкви не издържаха. Без видим натиск от вън сами заключиха храмовете, сами спряха да преподават Свето причастие, сами свещеници започнаха да отслужват Светата литургия. Те знаят, че това не е правилно. Защо го направиха не знам. Единственото обяснение е, че е от страх. Те трябва да обяснят какъв точно е този страх. Страх от смъртта? Страх от общественото мнение? Страх от санкции? За последното само ще кажа, че църква, която се бои от санкции и която не е готова да приеме несправедливи обвинения и мъченическа участ заради вярата, има проблем. Българската православна църква, слава на Бога, показа, че е църква на истинно вярващ православен Божи народ и няма проблем със страха“, добави владиката.

„Другаде храмовете бяха затворени с принудата на държавните власти, но българската държавна власт не сложи такъв грях на душата си, а направи точно обратното“, каза още митрополит Николай и добави: „Не знам колцина вярват в чудеса, но пред очите ни през последните десет дни се извърши нещо, което в днешните материалистични, атеистични и богоборчески времена може да се сравни с чудо! Властта, която по Божи промисъл точно в този момент носи тежката отговорност за съдбините на българския народ, не издаде онази заповед, която мнозина очакваха и не затвори храмовете. Имаше силата да го направи, но не го направи“.

След това митрополит Николай обясни колко се е развълнувал, когато е чул по телевизията министър-председателят на България да казва: „За всичко друго имам воля, но не мога да затворя църквите” и „Господ ще ни съди накрая”.

„Да нямаш воля да затвориш църквите, когато за определени групи това очевидно е най-главната и основна цел на карантината, е израз на най-силната воля, която изобщо може да съществува! Този момент, братя и сестри, беше исторически!“, посочи митрополитът.

„Един ден в църковното предание ще се разказва как през 2020-тата година от Рождество Христово, в малка България, в дните, в които всички бесовски сили са се били развилняли, за да помрачат празника на Христовото Възкресение, българският министър-председател Бойко Борисов се е изправил със смелост и чиста православна вяра, за да защити православната църква, а църквата и държавата са се съчетали в най-пълната симфония, която не се е случвала в християнския свят от поне хиляда години насам“, добави владиката.

„Благославям от цялото си сърце и душа министър-председателя на България Бойко Борисов, ръководството на Националния оперативен щаб за тяхната смелост и издръжливост и всички други мъже и жени от управляващия синклит на българската държава, които с делата си показаха не просто, че можем да имаме обща кауза, но и коя може да бъде тази кауза! Бог вижда всичко това и ще запази България, убеден съм“, каза още в словото си пловдивският митрополит.

Той изрази искрената си надежда, че нещата ще започнат да се успокояват и животът ще започне да се връща към предишния си ритъм. Църквата и държавата у нас са показали на българския народ, че трябва да сме единни, че не бива да се страхуваме и, че трябва да имаме вяра – в Бог, и в себе си.

Накрая митрополит Николай решително призова хората да спрат да се страхуват и ги благослови.

„Имайте вяра! Животът е вяра, а вярата е единственото, което осмисля и дава пълнота на нашия живот! Бог да ви благослови всички! Бог да пази България! Честито Възкресение Христово!“, завърши Великденското си послание митрополит Николай.

Празничното богослужение за Второ Възкресение бе отслужено в митрополитския храм „Света Марина“ в Пловдив.

Източник: Епицентър.БГ

Източник: Bultimes

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.