Не е за вярване кой е най-богатият българин! Той е едва на 29 години, а историята на живота му е като от американски филм

Не е за вярване кой е най-богатият българин! Той е едва на 29 години, а историята на живота му е като от американски филм Като ви питат кой според вас е най-богатият българин, за кого се сещате първо?

Всяка година се правят официални и неофициални класации за най-богатия българин и неговите подгласници.

Оказва се, обаче, че първенецът със сигурност не говори нищо на голяма част от сънародниците му. Той се казва Владимир Тенев и е на 29 години. Основаната от него компания „Робинхуд“ се оценява на 1.3 млрд. долара. Това го прави официално първият българин – милиардер.

И то без да се занимава с криминални деяния или да е бил във властта, за да може да се нагуши с „едни пари“. Цялото му състояние е изкарано с напълно честен и легален труд, всичко е декларирано, всички данъци са платени!

През 2013 г. Тенев завършва университета „Станфорд“ в САЩ и започва бляскавата си кариера като предприемач. Съвсем спокойно може да каже, че е осъществил „американската мечта“, и то преди да навърши 30 години! След дипломирането си основава своята компания.

Само за четири години банкерите от Уолстрийт я оценяват на милиард и 300 милиона долара. Прогнозира се и че в кратки срокове ще се удвои и утрой. Космическа сума за родните мащаби, но напълно реализирана мечта зад океана.

Стартът на „Робинхуд“ е с едноименно приложение за смартфони, предлагащо безплатна търговия на фондовите борси. Това на пръв поглед просто изобретение е на път да промени финансовите пазари в САЩ, пише bgdnes.bg.

Причината е, че борсите стават достъпни за всеки от телефона му и то без високите такси на брокерите. В момента повече от три милиона американци се ползват от услугите на компанията на най-богатия българин. Сега плановете на Владимир са с поглед към Европа, която смята да превземе в най-скоро време.
Източник: blitz.bg

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.