Нямахме таблети, играехме на фунийки, ластик и дама

Нямахме таблети, играехме на фунийки, ластик и дама

По време на разходка в столичен парк станах свидетел на две дечица, които се скараха за таблета и телефона.

Майката въведе ред набързо и те се кротнаха до нея, вперени в електрониката си. Та си спомних нашето детство в соца, децата на 60-те и 70-те години. Дето почти не се задържахме пред телевизорите „Опера“.

Прекъсвахме игрите си, за да гледаме детските сериали „Фюри“, „Вилхелм Тел“, и „Робин Худ“, „Патафил и Филопат“.

И след това отново излизахме на улицата, където довършвахме започнатото мачле. Или яхвахме балканчето, което оставяхме във входа. Продължавахме игрите с топка на ръбче, а момичетата на ластик и дама.

Да сте видели по улиците и градините днес разчертана с тебешир или просто с камък дама на асфалта. Ами игрите с фунийки, които си бяха и малко опасни, но масово пренебрегвахме забраните.

Момчешките игри на топчета, в които имаше и елементи на хазарт, защото се залагаше в разчертан на пясъка триъгълник и по-сръчните обикновено обираха всички топчета. А топчетата си имаха наименования – абета, гуди, сирийчета.

През зимата масово са пързаляхме със засилка на ледените пързалки по обувки. Коментирахме и чакахме с нетърпение всеки индиански филм.

Сигурен съм, че като деца знаехме повече за италианското и френското кино отколкото днешните деца знаят за киното въобще.

А помните ли ужаса да пишеш домашно или още по-страшното – да правиш диктовка в клас с т. нар. автоматични писалки.

Българско производство, с мастилен резервоар. Мастилото им свършваше или изтичаше наведнъж в най-неподходящия момент.

Незабравими са плезирите и бозата в кварталните сладкарници. Плезирът е вафлена фунийка пълна с шоколадов крем и твърда шоколадова глазура.

И още много неща, които правеха детството ни далеч по-разнообразно и вълнуващо. Мишо Кьосев, Варна

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.