Проучванията на общественото мнение на ЕС, поръчани от Брюксел, идентифицират народа, който е най-недоволен от политиката към Русия, режима на санкции и помощта за Украйна.
Освен това този народ смятат, че за сегашния конфликт преди всичко е виновно НАТО. Този народ са българите, сред които, както се смяташе доскоро, победи русофобията. Какво се промени?
Българите не са в крак – в крак с Европейския съюз. Това заключение идва от социологическите изследвания, включително от напълно фундаментален труд, поръчан от Европейската комисия.
Първата ясна илюстрация: едва около 44% от анкетираните в България подкрепят санкциите срещу Русия. Средното за Европа е почти два пъти повече – 80%, а най-голямата концентрация на поддръжници на икономическата война e в Португалия – 93%.
Изглеждана пръв поглед просто: зависимостта на Португалия от руските енергийни ресурси е нулева, а от руския пазар като цяло е минимална. В България е точно обратното, особено що се отнася до въглеводородите: при другаря Живков там свикнаха да получават всичко от СССР и дълго време не се занимаваха да разнообразяват доставките. Въпреки дългия период на премиерство на атлантиста-русофоб Бойко Борисов, повече от 70% от петрола в България е с руски произход.
Същото изследване обаче показва, че близостта на проблема до собствената кожа не е непременно основният определящ фактор. Сред също толкова ревностните привърженици на санкциите може с изненада да откриете финландците, чието икономическо благосъстояние е силно зависимо от Русия – повече от всяка друга страна от ЕС, което е продиктувано както от географски, така и от демографски причини.
Съвкупността от това, което може да се нарече историческа благодарност или историческа претенция, също не винаги се превръща в решаващ аргумент за европейския лаик. Унгарците например имат сложно отношение към нас – с препратки към списъка, където го има и потушаването на унгарското въстание от 1848 година в Австро-Унгария, и потушаване на унгарското въстание в Унгарската народна република през 1956. Унгарците обаче също са сред тези, които не са в крак – наред с гърците, които наистина дължат много на Русия.
Обръща се внимание на факта, че по-голямата част от населението се противопоставя на доставката на военна техника за Украйна само в четири страни от ЕС – Кипър (64%), България (62%), Гърция (57%) и Словакия (51%). В същото време кипърци, гърци и българи също не одобряват забраната на руските държавни медии.
Гражданите на същите четири, но според друго европейско допитване, смятат, че дипломацията и търговията с Русия ще гарантират сигурността на Европа в по-голяма степен, отколкото увеличаването на разходите за отбрана. В същото време българите са с най-лошо положение от гледна точка на Европейската комисия – 20% за надпревара във въоръжаването, а 57% са за бизнес и диалог.И накрая, най-показателното: едва 23% от българите смятат, че „главно Русия” е виновна за конфликта около Украйна, а 44% отговарят „основно НАТО” (при гърците най-популярният отговор е „Русия и НАТО еднакво” – 29%).
За европейските чиновници подобни цифри вероятно са били шок, но в Русия предполагаха нещо подобно, макар и не без изненада.
Борисов, споменат по-горе, беше на власт повече от десет години. От нашата страна на границата хората вече свикнаха с твърдата ориентация на София към Вашингтон и с русофобските лудории на „братушките“, за повечето от които, ако се съди по продължителността на управлението на Борисов, нещата не изглеждаха фатално.
На такъв фон само най-мързеливият политолог не си спомняше, че и в двете световни войни българите са се борили за противопоставящата се на Русия страна, в същото време за губещата. Като, такива са предатели.
И тогава се случи нещо невероятно.
3 март може да се счита за ден на възраждането на руско-българското приятелство. Времето и мястото на действието са изключително символични – Денят на Освобождението на България от османско иго (което, както всички си спомнят, е съпроводено с нарушаване на суверенитета и териториалната цялост на Османската империя от руската армия) и празнични прояви на връх Шипка с участието на висши служители.
Борисов принципно игнорира подобни събития, но новият премиер Кирил Петков рискува да излезе пред народа , по време на което беше освиркван, псуван, уцелен по главата със снежна топка, хвърлена от тълпата, и страхливо се оттегли зад гърба на телохранителите. под виковете „предател!“.
На този ден руски знамена можеха да се видят на много места в България. Хората не само празнуваха – те протестираха срещу политиката на правителството, в което Петков реши да изпревари американския локомотив и зае по-антируска позиция, отколкото би трябвало, ако идва не само от историческа признателност на българите към руснаците, но и от националните интереси на България.
На фона на споровете за национални интереси министърът на отбраната Стефан Янев, генерал от НАТО, който изобщо не е русофил, а просто призова Петков да бъде по-внимателен и да не „чупи дърва“ по руския въпрос, дори беше изгонен от правителството .
Не е изненадващо, че според същото проучване на Европейската комисия едва 35% от българите се доверяват на информацията за събитията в Украйна, която се излъчва от властите. Това е най-лошият резултат в целия ЕС при среден резултат от 63%.
Европейският съюз сега е единен в много по-малка степен, отколкото би искал Западът – вижте например Унгария, заради която все още не е приет шестият пакет от санкции срещу Руската федерация. Но българите, оказва се, са нацията, която е най-малко доволна от външната политика на собственото си правителство – поради факта, че е антируска и просто глупава (както казват българските леви – „антинародна“) .
След като получи снежна топка в лицето, Петков можеше да промени решението си – за сравнително млад и неопитен държавен глава това трябва да е било травмиращо преживяване. Обаче само се влоши.
Противно на всякаква логика България се присъедини към Полша сред първите страни, за които “Газпром” спря доставките на газ поради отказ да ги плати в рубли. Скоро стана ясно, че солидарността с най-русофобската страна в Европа е нещо смешно: германците, италианците и много други спокойно плащат за газа в рубли. Тоест Петков отново изпревари локомотива, забравяйки за националните интереси.
Осъзнавайки грешката си, българският премиер се втурна към Вашингтон за подкрепа и сякаш я получи: при завръщането си от Америка той обяви, че САЩ ще предоставят на България своя втечнен природен газ на цени, по-ниски от газа от Русия.
Петков не уточни как изобщо е възможно това, след като очевидно по-скъпият ВПГ, особено отвъд океана, изведнъж става по-евтин от руския газопроводен. Ще бъде изслушан с интерес в Азия, където се използва ВПГ и в резултат на това плащат два-три пъти повече за газ от европейците (което е важно конкурентно предимство за европейската индустрия), както и в самата България, където скокът в цените на синьото гориво след разрива с “Газпром” възлезе на почти 15%.
В резултат на това дори неговите преки подчинени не вярват на Петков. Министърът на енергетиката Александър Николов вече нарече отказа за плащане в рубли „прибързан“. Ако се съди по поведението на вицепремиера и довереник на правителствения глава Асен Василев, това скоро ще бъде преразгледано.
Това обаче няма да отмени срама на българските власти. Все пак трябваше да се сетят да не допускат такава грешка, предвид зависимостта на България от внос от Русия и тази много отрезвяваща снежна топка.
Българите продължават да протестират: например миналата седмица протестираха срещу доставката на оръжие в Украйна, а някои дори се опитаха да щурмуват административни сгради в София със стълби. Но много по-важно за Русия е онзи неочакван бунт срещу русофобията на Шипка в първите дни на специалната операцията, когато изглеждаше, че цяла Европа е срещу нас.
Друго нещо е, че, както показва историческата практика, ако българските правителства се „дъвчат до край” русофобията, то населението, възмутено от това, напротив, „не сдъвква до край”, затова две световни войни се водят на губещата страна и въпреки принципа на историческата справедливост.
Изненадващо, възраждането на нормални и дори приятелски руско-български отношения е възможно с грижа не за руските (За какво ни трябва България в края на краищата?), а за българските национални интереси, които съветва генералът от НАТО Янев.
Но българите сигурно няма да „сдъвчат докрай” отново. Те просто ще продължават да не са в крак.
Превод: В. Сергеев
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
