Поскъпването на храните се ускорява в България

Поскъпването на храните се ускорява в България

Цените на храните на едро отново ускориха темпа на повишение в първата седмица на февруари, след като в последната седмица на януари забавиха нарастването.

Спрямо предходната седмица (27-31 януари) поскъпването е с 1.4%. Това показват обявените в петък данни за динамиката на цените на едро от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ).

Поскъпването на храните се ускорява в България.

От началото на годината средното поскъпване е с 1.5 на сто, като най-много цените са скочили с 4.7% в периода 20-24 януари, а най-малко с 0.5% от 27 до 31 януари.

Да припомним, че от октомври до края на 2019 година храните на едро също постоянно поскъпваха, след като преди това – от средата на септември до края на октомври постоянно поевтиняваха.

Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който се поддържа от ДКСБТ и отразява динамиката на цените на хранителните стоки на едро, е на ниво от 1.628 пункта през първата седмица на февруари и нараства спрямо предходната седмица, когато ИТЦ е бил 1.605 пункта.Поскъпването на храните се ускорява в България.

Прави впечатление, че през последната седмица на януари от зеленчуците най-много са поскъпнали морковите, при плодовете – лимоните, а при млечните, месните и другите храни най-много са повишили цените си яйцата и брашното тип 500, информира infostock.bg.

Както традиционно отбелязваме, в периода 3-7 февруари цените на едро на продуктите за класическата шопска салата (домати, краставици, лук, сирене и олио) са поскъпнали само с 0.18%, тъй като краставиците и зрелият кромид лук са поевтинели съответно с 2.4% и 4.8%.

От началото на годината Индексът на тържищните цени се е повишил незначително с 1.5%, а на годишна база, спрямо 8 февруари 2019 година, е нараснал с 6.3%.

Базовото ниво на индекса от 1.000 пункта е от 2005 година.

При зеленчуците

на седмична база както посочихме най-много са поскъпнали морковите (+12.4% до 0.80 лв./кг), следват: червеният пипер (+7.4% до 3.05 лв./кг), оранжерийните домати (5.0% до 2.73 лв./кг), зелето (+1.8% до 0.58 лв./кг), зрелият чесън (+1.4% до 3.52 лв./кг) и картофите (+1.3% до 0.76 лв./кг).

През отминалата седмица са поевтинели само зрелият кромид лук (-4.8% до 0.80 лв./кг) и оранжерийните краставици (-2.4% до 4.10 лв./кг).

На годишна база, спрямо цените от 8 февруари 2019 година, са поскъпнали най-много оранжерийните краставици (+1.67 лв./кг от 2.43 лв./кг), следвани от оранжерийните домати (+0.36 лв. от 2.37 лв./кг) и зрелият чесън (+0.22 лв. от 3.30 лв./кг). Останалите зеленчуци са поевтинели: зрелият кромид лук (-0.45 лв. от 1.25 лв./кг), зелето (-0.41 лв. от 0.99 лв./кг), морковите (-0.16 лв. от 0.96 лв./кг) и картофите (-0.11 лв. от 0.87 лв./кг).

При плодовете

на седмична база ДКСБТ отчита поевтиняване само при ябълките (-5.0% до 1.15 лв./кг). Най-много са поскъпнали портокалите (+13.8% до 1.40 лв./кг), следват: лимоните (+7.3% до 2.20 лв./кг), бананите (+5.7% до 2.23 лв./кг) и мандарините (+4.0% до 1.80 лв./кг).

На годишна база, спрямо цените от 8 февруари 2019 година, всички плодове са поскъпнали, като най-много са нараснали цените на лимоните (+0.56 лв. от 1.65 лв./кг). Следват: мандарините (+0.34 лв. от 1.46 лв./кг), портокалите (+0.22 лв. от 1.28 лв./кг), бананите (+0.18 лв. от 2.05 лв./кг) и ябълките (+0.17 лв. от 0.98 лв./кг).

При млечните, месните и другите продукти

на седмична база, както посочихме най-много са поскъпнали яйцата (+10.5% до 0.20 лв./бр.) и брашното тип 500 (+4.3% до 0.96 лв./кг). Следват: малотрайните колбаси, вкл. и шунка (1.5% до 5.28 лв./кг), пакетчето масло 125 г (1.0% до 2.10 лв./бр.), кравето сирене (0.8% до 6.41 лв./кг) и олиото (+0.5% до 2.06 лв./литър). Без промяна в цената е захарта (до 1.29 лв./кг).

Поевтинели са: оризът (-1.5% до 1.99 лв./кг), зрелият фасул (-1.5% до 3.60 лв./кг), пилешките кренвирши (-1.0% до 3.96 лв./кг) и кашкавалът „Витоша“ (-0.2% до 10.58 лв./кг). / ДКСБТ, financebg.com

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.