Нещо повече – ако Плевнелиев твърди, че Радев прави политика „ден за ден“, значи речта му е била визионерска. Ако бърчи нос в погнуса, че Радев бил популист, смятайте, че е точно обратното. И ще бъдете напълно прави.
Пред младата аудитория на УНСС на 16 април президентът Радев произнесе държавническо слово, което запрати в историята епохата, матрицата и елита, които произведоха политици като Плевнелиев и сие.
Социалните мрежи са безпощадни към бившия държавен глава и към медийния мазохизъм, който държи микрофона пред него. Оттук нататък само негов е изборът дали да изскача пред прожекторите, предизвиквайки автентични реакции на крайно раздразнение, които не успяват да замъглят и най-активните тролове на управляващите.
По-важното е друго: какво каза президентът Радев и пред какъв избор изправи българската нация? Това са въпросите, насочени към бъдещето, заради което Радев бе избран.
Острата му критика към политическото статукво не са нещо ново. От месеци държавният глава говори за скалъпената парламентарна комисия за новия изтребител, за грубите лъжи покрай нея, за разсипията в армията, за бетонирането на корупцията или за катастрофата в чуждестранните инвестиции. Някои от реакциите му се превърнаха в хитове извън медийния естаблишмент. Например (по повод комисията „Грипен“ в НС): „Господин Цветанов не разбира нищо от изтребители, той разбира от апартаменти. Единствената връзка между господин Цветанов и авиацията е в това, че той говори на автопилот.“
Диагнозата на държавата – „защото е тъмно“
Сега, пред студентите, натрупалият политически опит Румен Радев направи и други ефектни сравнения, далеч от авиационната терминология: „В момента България прилича на една строителна площадка, където нещо строим, но не знаем точно какво, защото е тъмно. (…) Някакви хора ръководят строежа, размахват карти, чертежи, но други хора съвсем от тъмното всъщност управляват тях. Някакви хора строят стена, да речем ограда. Но е толкова рехава и нестабилна, че трябва да почват да я ремонтират още преди да са я приключили, защото е тъмно. Други хора наоколо прокарват пътища и магистрали. Но нещо бъркат пропорциите и след тях остават веднага дупки. Защото е тъмно. Не се знае кои са реалните собственици, реалните строители, реалната стойност на обекта и какво точно и на кого се плаща, защото е тъмно.“
Всеки, който е наясно със случващото се в България, отлично знае за какво говори президентът: за задкулисието, за политическите марионетки, за овластената корупция, за подставените приватизатори. Или купувачи. Например – на ЧЕЗ.
В буквалния смисъл България все още свети. Но само в буквалния. Засега…
„Лесно е само да намираш кусури“, реагира и Цветан Цветанов след публичната лекция на президента.
Големият проблем на властта обаче e именно тук: Радев този път не намери само кусури и не сложи тежка диагноза, а показа и даде заявка за алтернатива.
Той постави и отговори на три важни политически въпроса:
Какво е състоянието на държавата днес?
Какво искаме да променим и да постигнем вбъдеще?
Как да го постигнем? С какъв инструментариум?
За дереджето сме наясно:
– най-бедната държава в ЕС с милиони, живеещи в бедност
– шокиращо ниски пенсии
– битова престъпност и корупция
– варварски начин на приватизация
– недоверие в съдебната система
– блокирани институции
– ниска производителност на труда
И така нататък.
Накратко: тъмнината в преносния смисъл е навсякъде около нас.
Целите пред нацията
Логично основната цел е да „осветим процесите в държавата“.
„Да има прозрачност на собственост, на управленски решения, на харчене на публичен ресурс. Да има ясно установени правила, които да важат за всички. Прокуратурата и съдът имат последен шанс да върнат доверието в тях и в България като погнат безкомпромисно крадците, корумпираните, престъпилите закона, независимо дали са от управляващи, от опозиция, от собствените магистратски редици.“
„Последен шанс“ са важни думи. Важат за всички нас.
Друга важна цел обаче е образованието. Но не какво и да е образование, а адекватно на времето.
България има техпарк с благословията на Плевнелиев. Уви, техпарк, който може да бъде отнесен към „пиар акциите“, с които се рекламират овластените.
Прочетете внимателно този пасаж: „Само с повишаване на учителски заплати и ремонт на училищна инфраструктура няма да постигнем качественото образование, от което се нуждаем. А то трябва да бъде конкурентоспособно. В някои държави например вече изучават информационни технологии, програмирани в детските градини. Как нашите деца ще се конкурират с тези деца след 15-20 години. (…) През февруари, по време на посещението си в Ереван, разгледах Центъра за креативни технологии ТУМО, създаден по обществена и частна инициатива, но с огромната подкрепа на държавата. За мен това беше смесица от емоции. Възхищение от размаха на мисълта и действията на домакините и смущение при сравнение с това, което правим ние тук. Представете си една огромна красива сграда със зали, пълни с последно поколение компютърни станции. Не казвам компютри, а компютърни станции, с киносалони, със звукозаписни студиа. И деца, стотици деца, които видях този ден, организирани в групи и проекти от млади ентусиазирани инструктори. Всеки ден след училище и в почивните днихиляди деца преминават през този център, доброволно и безплатно.“
Да, сегашният елит на България инвестира в стиропор, а не в бъдещето на своята нация. Инвестира в преходност, в материали, които днес носят огромни печалби на кръговете в тъмнината, но с времето подлежат на разруха.
Наш е изборът дали инвестицията в (само)разрухата да продължи.
Ще прави ли президентът нова партия?
Че президентът щял да прави партия, витае в публичното пространство от известно време. Неслучайно – след острите критики, които той отправя към управлението, единственият легитимен начин за въздействие е чрез политически проект, чиято програма се изпълнява от легитимните институции в страната – правителство и парламент.
В УНСС президентът даде отговор на тези зачестили подмятания:
„Президентът е президент на всички българи и той не може да създава политически партии. Но ако разочарованието на хората от политическото статуткво продължи да расте, ще бъдем свидетели на създаването на нови партии. И аз ще разбера българските граждани.“
Но отговорът не е само в тези три изречения, които всеки изтълкува както поиска. Той е в цялата канава на неговото слово.
Президентът няма да направи политическа партия по време на мандата си. Вероятно няма да направи и след края на мандата си, защото до финала на петгодишното му президенството остават три години и девет месеца. България не може да чака толкова дълго. Ако сега децата ни изостават от връстниците си с години, то ние нямаме никакво време да се туткаме в тъмното.
Радев няма да направи партия, но може да благослови и подкрепи политически проект(и) с адекватна визия, енергия и морал.
Президентът счупи матрицата на сегашния елит и постави много ясна цел: търсят се нови лидери на всички нива. Лидери, които държат както кормилото на властта, така и лидери на общественото мнение, които не зубрят конспекти, мислят самостоятелно и критично, не говорят с опорни точки и клишета. Прожекторите и микрофоните работят само за министри, депутати, медийни гурута и публицисти, минали през тренинг как да си държим ръцете пред камера и кои словосъчетания да използваме пред публика.
Стига!
Впрочем, тези словосъчетания постигат обратен ефект. Свързването на президента с БСП, Русия или Решетников не само не е вярно, то е нелепо и най-важното – обръща се като бумеранг срещу авторите си.
Да се приказва, че Радев искал да отклони България от европейската орбита – също. Нито Радев, нито България се е засилила да напуска европейската орбита. Точно обратното – да искаш хората да живеят както в европейските страни, не е излизане от европейската орбита, а опит да влезем най-накрая в нея.
Говорещите клишета не предизвикват ентусиазъм, това е ясно.
Президентът, награден с аплодисменти в залата на УНСС, произнесе своята реч пред точната публика, на точното място и да се надяваме – в точното време.
България ужасно закъснява, а управляващите не искат нито да видят, нито да чуят това.
Ще изпуснем ли последния си шанс за нови лидери?
Таня Джоева, Епицентър БГ
ПО ТЕМАТА:
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
 прочете.){kind=link}