Решението на Народното събрание, което ангажира правителството с предоставяне на военна помощ за Украйна, е противоконституционно и е груба намеса в изпълнителните прерогативи на правителството.
Това заяви пред БНР проф. Пламен Киров, ръководител на Катедрата по конституционно-правни науки в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и бивш конституционен съдия.
Той уточни, че формулировката „военна“, а не „военно-техническа“ включва и „жива сила, ако се наложи“. Според проф. Киров парламентът се изживява като конвент от времето на якобинската диктатура в революционна Франция.
„Доколкото Конституцията е категорична, че общото ръководство на Въоръжените сили се осъществява от правителството, а не от парламента. При това е сбъркана самата логика – ние натоварваме правителството да води преговори с друга страна, а другата страна да определи от какво има нужда и ние да изпълним волята на другата страна. Прекалиха и прекрачиха границата на конституционната рамка“, изтъкна конституционалистът.
Продължава практиката парламентът да се изживява като конвент от времето на якобинската диктатура в революционна Франция, заяви още професорът по конституционно право: „Той смята, че едва ли не държи всички лостове на властта и всички нишки на управлението – един всекомпетентен орган, и не си дава сметка, че има разделение на властите“.
„В тази ситуация, в която страната е връхлетяна от всевъзможни кризи, които се натрупват една върху друга, май на никого не му се управлява. Всеки осчетоводява бъдещи негативи от едно участие в управлението и буквално върви надлъгване кой ще извади въглените от пещта с голи ръце“, коментира Пламен Киров в предаването „Преди всички“.
Даденото от президента време за консултации и постигане на съгласие за формиране на правителство е било „изтълкувано по доста превратен начин“ от политиците в парламента, посочи той.
„Отговорността е споделена. В процедурата не участва само президентът, участват и парламентарно представените политически партии. Те са актьорите в този политически театър“, каза проф. Киров. По думите му политическите разговори е трябвало да започнат „от нощта на изборите“.
„На мен ми е странно – тези вопли в медиите как те не искали да си говорят. Може би трябва да включим патриарха в тези консултации, та по някакъв начин да ги усмири и да ги накара да си продумат някаква блага дума помежду си“, добави проф. Киров.
Най-вероятно екипът на президента отчита и срокове с мисъл за следващите избори, предположи конституционалистът: „Да се изчисли, да не се окаже, че навръх Нова година може да сме изправени отново пред избирателните секции, посред зима.“
Въвеждането на президентска република Пламен Киров определи като „политическо говорене, което няма абсолютно никакъв смисъл“.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
