Това обяви по време на извънреден брифинг шефката на Софийската районна прокуратура Невена Зартова.
„Бе упражнен безпрецедентен натиск върху наблюдаващите прокурори“, това заяви говорителят на СГП Десислава Петрунова по повод разследването около магистрала „Хемус“.
От прокуратурата уточниха, че на 6 декември е повдигнато обвинение и е задържан обвиняем за срок от 72 часа.
„На 9 декември е заявено искане за промяна на мярката – постоянно задържане под стража.
Непосредствено след внасянето на искането за мярката задържане под стража, на същия ден – 9 декември, в СГП е била проведена среща между двамата наблюдаващи прокурори по делото и оперативни работници, като на тази среща наблюдаващите прокурори са били уведомени устно, че обвиняемият желае да даде показания по делото.
На следващия ден в СГП е постъпило искане с разпореждане обвиняемият да бъде доведен в сградата на ГДБОП за събота и неделя, за да му бъде проведен разпит.
Вечерта в петък обаче наблюдаващият прокурор по делото е получил обаждане на ръководителя по делото от разследващите органи, че обвиняемият иска да даде показания пред прокурор.
Той се е срещнал с разследващите органи по делото.
Самият обвиняем обаче се отказва от намеренията си и заявява, че не знае защо е извикан.
Наблюдаващият прокурор е получил условие да се измени мярката за неотклонение в по-лека такава, което би довело до освобождаване от наказателна отговорност.
Наблюдаващият прокурор отговаря, че извънсъдебни договорки са в противоречие със закона и тя няма как да участва в тях“, поясни говорителят на СГП Десислава Петрунова.
Скандалът е огромен, защото става ясно, че в събота в сградата на ГДБОП са били извикани наблюдаващите прокурори от които е поискано да осигурят изменение на мярката за неотклонение на Колев, която е „домашен арест“ в по-лека, а през януари 2022 г. да му бъде разрешено да напуска страната, съобщава БЛИЦ.
Същото искал и адвоката на обвиняемия.
Това означава, че на практика – директорът на ГДБОП и адвокатът на обвиняемия настояват за едно и също нещо, нищо че са от двете страни на правораздаването.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
