Скандално! Есемесите излизат тройно по-скъпо, ако са написани на български език

Скандално! Есемесите излизат тройно по-скъпо, ако са написани на български език Кратките съобщения (СМС) излизат тройно по-скъпо, ако са написани на български език в сравнение с тези, изпратени на език с латинска азбука или с български думи, транскрибирани с латински букви (шльокавица).

За дискриминационната практика се оплакаха потребители, които засекли, че за нормален СМС със 160 символа им удържали пари колкото за три.

“Десет години след признаването на българския език за официален език в европейския съюз, кирилицата за трета официална азбука, която Европейската централна банка слага на евробанкнотите, българската компания МТел ни дискриминира, като ни кара да плащаме повече от два пъти когато използваме кирилица вместо латиница.” – алармира във фейсбук клиентът на оператора Росен Златанов.

Потребителят потърсил обяснение от мобилния оператор. След проверка на последната му фактура му обяснили, че лимитът за обем на кратко съобщение е 160 символа на латиница.

Ако въвежданото съобщение е на официалния език на страната – българския и, съответно на кирилица, лимитът бил 70 знака. На практика операторите у нас не отказват изпращането на по-дълги съобщения, но при самото изпращане автоматично ги делят – ако е 160 знака на кирилица съобщението се таксува като три – две по 70 знака (140), оставащите 20 знака влизат в трето съобщение.

В разпечатката те фигурират като три отделни съобщения пратени с разлика от 3 до 9 секунди. Така вместо стандартната цена от 10, 15 или 20 стотинки СМС-ът на роден език излиза 20, 45 или 60 стотинки.

Диферинцираното таксуване, както и размерът на СМС-ите на кирилица или латиница не са упоменати никъде изрично в общите условия с абонатите, твърдят потребители. Самият Росен Златанов е обявил, че ще предаде случая на Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита от дискриминация.
Източник: “Монитор

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.