На 5 август 1946 година се полага началото на бригадирското движение в България.
Тогава Първата национална младежка строителна бригада “Георги Димитров” започва работа на прохода Хаинбоаз (днес – “Проход на републиката”).
Бригадирското движение в България е организирано привличане на младите хора след победата на Отечественофронтовското правителство на 9 септември 1944 година. Целта му е доброволно участие в строителството на обекти с национално значение, без или с минимално заплащане. Движението възниква в първите следвоенни години на базата на огромния ентусиазъм на тогавашната младеж да бъде построен „нов живот”.
Важен момент е, че все още не е създадена политическата опозиция и младежта не е разединена. Организатори на движението – най-напред, са Комитетите на демократичната младеж, (наследници на РМС), преименовани по-късно в СНМ и най-накрая след смъртта на Георги Димитров в ДКМС.
Мотото на бригадирското движение е “Строим за родината”, а символът – червен факел. Бригадите са доброволни и огромното мнозинство участва с желание и самоотверженост. За мнозина от селските младежи (България тогава е 80% аграрна страна) това е начин да се измъкнат от селото.
На повечето бригади условията за живот са тежки. Храната е оскъдна и с лошо качество, Работата е тежка и се извършва на ръка – с лопати, кирки и „бригадирски” колички. Но тогава така живее цяла България. На ръка се строи всичко – включително и големите язовири, поради липса на каквато и да е механизация в страната.Хаинбоаз
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.