На 34 години съм. Висока 165 см, тежа 110 кила, нося обувки 43-ти номер. На средна възраст съм. Живея си скромно и достойно на село до чешмата.
Мъж не съм имала, щото тука са останали само дъртаци и страхливци. Имам три сестри, все омъжени, и живи родители.
Имам мотор “Иже” с кош. Когато валя големият дъжд и отнесе моста сама пренесох на гръб 73 овце, 14 кози и 4 пръча + каракачанките и бай Митьо с магарето. Най ме озориха пръчовете, щото трябваше да ги свалям от сливите.
Помня, че бай Митьо се кръстеше и мърмореше: “Ох, леле, божкеее, на кое ли добро момче ще му почерни живота този дзвер?”. Хакнах му един шамар, да са сафиряса. И сега ме заобикаля, като ме види. И все ходи на реката да си търси златния мост.
Мен в село много ма почитат и уважават – и мъжете, и жените. Но си търся мъж, че не се търпи вече. Заран все се събуждам изпотена и ми е едно криво и пусто на сърцето и душата.
Търся си мъж, да не е много учен, че да има за какво да си говорим. А пък и те, учените, все са едни кекави и с очила и ризи.
Искам само да ме обича и да си правим деца. Няма да го бия или да го товаря с много работа, да не се повреди.
Просто читателка / Поглед инфо
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.