Хора. Смешно е. Ние не сме държава от третия свят!

Хора. Смешно е. Ние не сме държава от третия свят!Смешно е да чакаш цял живот една магистрала, широка колкото велоалея, когато в Холандия, Япония, Китай, правят грандиозни пътни ремонти за дни!

Смешно е да ти внушават, че магистралите в България, наподобяващи отсечки за ATV, в новото хилядолетие, са някакво постижение, при условие, че строителството на пътища е текущо, рутинно задължение на властите не само у нас, но и по света, на което не разбирам, защо трябва да се възхищавам. Това е като да се радвам, че във времената на световни иновации имам изградена водопроводна и канализационна мрежа до дома и трябва да съм отривисто благодарна за това на тези, на които по презумция им плащам заплатата, че да си вършат работата.

Смешно е 30 години да ми се обяснява, че строителството на пътища е по-важно от стандарта на живот в държавата ни, а още по-смешно е да няма един читав път, който като се открие с тържествена лента, дни след това да не реве като змей за основен ремонт.

Смешно е, а още по-малко разбирам – защо път, изграден с данъците ми, трябва да е водеща новина по медиите… Бих искала да ми покажете световни новини, в които британският премиер например реже английското знаме на лентички, откривайки път между Оксфорд и Бирмингам.

Смешно е да се откриват пътища с рязане на българския трибагреник, една порочна инициатива, която не съм видяла където и да било по света, и недоумявам, защо обществото приема с безразличие кълцането с ножица на националното ни знаме?!

Смешно е в 21 век, във века на иновациите, да ми натрапват, че пътят е приоритет, сякаш сме държава от третия свят, в която животът, здравето и образованието са безинтересен елемент от съществуването на една нация. А ДЕМОГРАФИЯТА?

Разбирам, че бетонът като се налее, няма как да се измери – колко от него е бил спестен или откраднат, докато при образованието – познанието, което ще се инвестира, е твърде лично, а интелектуалният човешки потенциал трудно може да се натъпче в крадливия мех, освен, ако вече не е факт под формата на технологично откритие, което е паднало жертва на лакомията на извънредно неграмотни и ограничени мутри.

Смешно е няколко мандата на едно правителство да са съсредоточени само върху строителство на пътища, стадиони и фитнеси за 99 годишни старци в безлюдни села, а всички останали животоподдържащи ресори да са жертва на тотален управленски безинтерес и безпомощност.

Смешно е във времена на световни технологични открития, където вече се говори за летящи автомобили и телепортация, ние да правим 40 години магистрален път от има няма 400 километра, само с две ленти в платно.

Смешно е да ми се внушава, че освен пътища, друго в държавата ни нито има значение, нито е от съществена обществена важност, и за това продължаваме с несполучливото упражнение да се учим – как се правят пътища!

Смешно е всичко това да го търпите и Вие, независимо дали се държите за фустата на гениите на строителната мисъл, защото както каза преди време Мегленчето Кунева – започва плавно закриване, а не съграждане на училища в България…, а тя има отлични умения да обещава на ангро учителски заплати и е с безспорен капацитет в капитулирането на националното стопанство. Тя е като контролиран взрив. Назначава се със специалня мисия, където е минирано – трябва да се погубва и унищожава! В биографията си има доказан опит с АЕЦ Козлодуй, една образователна система ли ще й се опъне?!

Смешно е образователна реформа да се прави с шоу програма за наивници, които никой не попита конкретно какво образование искат за децата на България. Става дума за нефелното събитие за задоволяване на болно его, проведено в концертна зала Арена армеец, пак по нейно време.

А още по-смешно е, че половин милион отделихме от джобните си, за да се изсекне щедро бившият министър на разрушението, тоест на образованието с обещания, както съм чувала, че се прави на циганска сватба – имоти, покъщнина и много пари, и след това младоженците остават с празни ръце, без нищичко от заявеното.

Хора. Смешно е.
Ние не сме държава от третия свят!

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.