Отдавна имам съмнения, че в Института за пазарна икономика/ИПИ/ прекаляват с незаконните субстанции, но най-накрая вече се появи и доказателство за това. Тези дни във фейсбук икономистът (всъщност кадрите на ИПИ не са икономисти, а дилъри на идеологически токсини) Петър Ганев пусна графика за доходите в България – колко са бедните, колко е средната класа, колко са богатите. И изведнъж като изстрел в челото те удря следният факт – средната класа у нас са 4,2 милиона души.
Ликуй, народе! Капитализмът успя! Преходът свърши! Половината народ вече е средна класа и живурка мързеливо в просперитета на блестящия глобален консуматорски рай! Отваряйте шампанското и организирайте спиритичен сеанс с призрака на Айн Ранд, за да й съобщите резултатите!
След това обаче празникът отминава и като досаден и особено тежък махмурлук върху теб се спуска лудостта на числата.
Според таблицата на политдилъра Ганев, средната класа започва от хората с доходи от 286 лева. 286 лева?!!
Това е доход под минималната работна заплата за 2016 година, която е 420 лева. Представяте ли си каква държава е България – с минималната работна заплата ти направо се паркираш в средната част на средната класа. Ако пък взимаш средна работна заплата, която е 874 лева, отлиташ от средната класа и се топваш във финансовите висини на богаташите. Защото, според ИПИ, всички, които взимат над 801 лева, са в категорията “лица с по-високи доходи”.
Във виртуалното пространство започна тежка дискусия и защита на изнесените данни от страна на тежко зависимите от илюзиите си либертарианци. Средна класа било изписано с кавички, което означавало според тях, че от ИПИ си давали ясна сметка, че данните и изводите им са абсурдни.
Убеден съм, че това е начин за изплъзване от отговорност. ИПИ пуснаха бомбата с идеята, че някой ще се върже.
Вижте – десните икономисти имат един голям, радикален, влудяващ проблем, от който не могат да избягат и отново и отново се самовзривяват в него като джихадисти в Рака. Те се опитват да обяснят на бедните лузъри, че живеят по-добре отколкото преди. А лузърите, като истински болшевики, отказват да приемат наготово това твърдение и започват да вадят едни данни за бедността и неравенството, извадени сякаш от роман на ужасите. Това вбесява десният идеологически работник на икономическия фронт. И той почва да вади едни смазващи икономически теории как бедността била субективно понятие. България сега живеела в своя рай, ама лузърите, които я обитават, не можели да го схванат. Средната класа с доходи от 286 лева отказва да повярва, че е средна класа и това кара пазарния талибан да иска да се натряска с некачествен алкохол и да тръгне да протестира в защита на правото на хазяите за 13ти наем.
И това е големият проблем – как да убедиш бедните, че всъщност са богати. Как да накараш бедните да зарежат мрънкането и да си лягат гладни и на студено, но да са доволни от живота. Това превръща ИПИ в нещо като лаборатория за фентъзи. Вижте само колко е голяма средната класа у нас – 4,2 милиона души живеят в охолство, качество, кеф и трябва да спрат да мрънкат.
ИПИ обаче са сбъркали. С таблица не можеш да накараш тия бедни лузъри да повярват на качествения живот. Трябва да почнат по-сериозна агитационна дейност. Например, със стихчета ала Маяковски. В полза на великата правда на средната класа съм готов да помогна в този процес и сътворих дори първия от тях. Ето го:
Хей, пролетарий с минимална заплата,
ти записа ли се в средната класа!
А вчера, в един виртуален спор, един либертарианец на свободна практика се опита да ме убеди, че 560 лева е изключително сериозна заплата, която идеално стига за сам човек в провинцията. Това показва къде е дефекта на десния икономист. Един път трябва да излезе от скъпите барова в София и да разбере, че България съществува вън от жълтите павета. И се сетих, че в американските риалити телевизии навремето бяха направили едно шоу с Парис Хилтън, която да ходи да бачка във ферма. В нашите условия аз предлагам да спретнем едно риалити и да пратим либертарианец да живее с 560 лева в провинцията.
Автор: Александър Симов
Източник:pogled.info
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
