Калинка Згурова: Срамувам се да кажа колко ми е пенсията

Странджанският славей Калинка Згурова: Срамувам се да кажа колко ми е пенсията

Днес млади певици крадат песни от репертоара ми – с чужда пита помен правят

Калинка Згурова е единствената народна певица, удостоена с наградата Грами. Има над 350 записа в БНР и 13 албума. Родена е в село Дебелт, Бургаско.

Носи името и таланта на баба си Калина, наследила е трудолюбието на майка си Станка и баща си Згура. Талантът й открива легендарният певец Сава Попсавов, а по-късно получава признание и от маестро Филип Кутев:

“Това дете има необичайна постановка, необичаен глас и орнаментика.” Обиколила е над 500 държави. Започва в ансамбъл “Пирин пее”, била е солистка на ансамбъл “Загоре” и “Мистерията на българските гласове”.

На гости сме на народната певица Калинка Згурова. Странджанският славей живее в столичния квартал Павлово. Посреща ни в навечерието на 70-годишния си юбилей, малко преди да излезе новия й диск “Огън от жаравата”. Одухотворена и с огромна усмивка ни повежда към балкона, за да ни покаже красивите си цветя. Четирилистната детелина в саксия е най-голямата й гордост, която отглежда от 23 години. Винаги през пролетта тя обръща саксийката и вади от малките луковички, които подарява на хора с отношение към цветята.

Докато сме й на гости, телефонът не спира да звъни, за я канят на концерти и за журиране в конкурси.

Всичко около нея ври и кипи.

“Аз съм неуловима”, казва народната певица и ни налива кафе и сироп от бъз. Знае, че черните зрънца са полезни за имунната система и понякога си слага от тях в чая. Тук, в своя дом, посреща своите ученици от певческата школа за репетиции. На една от стените в гостната виждаме магнетичната дама на младини – като лице на български гоблен. Показва ни и документ, че е почетен член на авиацията, както и портрет на покойният й съпруг, композиторът Стефан Кънев, отишъл си от този свят преди 23 години.

“Ако беше жив, на 20 юли щеше да навърши 85 години”, казва певицата за него. Кънев е написал емблематичните песни за български певици, сред които “Лале ли си, зюмбюл ли си”. Згурова е горд собственик и на германската мадона на Васил Стоилов, която мъжът й подарява.

“Подари ми я една година след като се омъжих за него, с думите: “Само ти я заслужаваш!”. Срещнах в лицето му не само талант, но и благородство, казва за съпруга си, с когото живяла 16 години. След смъртта му тя издава книга за него,

сега обмисля концерт в негова памет.

Пяла е на много правителствени концерти, но си спомня, че всичко е било много официално. “Не съм от богопамазаните, които ходеха с бележки при властта. Дадохме 15 хиляди лв свободен наем и за толкова си купихме панелка. Гордея се, че съм получила награди, които заслужавам. Винаги с достойнство съм получавала всичко. Няма да изброявам колко народни певици в близост с шофьорите на Тодор Живков получиха коя гарсониера, коя двустаен апратамент. Но който свари той превари казваше навремето един друг умен човек.” Сега благодарение на реституираната родна къща на съпруга си, получава дяла на сина си – Стефан Кънев-младши и живее в комфортно жилище с басейн и с барбекю.

Никакви партии не ме интересуват,

партията ми е в гласа, отсича народната певица. Спомня си турнетата по света с “Мистерията на българските гласове” и сравнява с днес. “Ние догонваме хората по света, но изоставаме в друга сфера, не си ценим богаствата.” Припомня ни, че швейцарец е човекът – откривател на “Мистерията”. През 1952 г. Марсел Селие пристига в България като търговец на метали и за първи път чува народни песни. Свързва се с ръководството на Българското национално радио и купува няколко записа. През 1960-а г. Селие започва да води радиопредаване със записи на фолклорна музика по Западношвейцарското радио. Катрин Селие нарича предаването “Мистерията на българските гласове”, а в продължение на 25 години съпругът ѝ го води и под името “От Черно море до Балтика”. “Ние шестваме по света благодарение на този минен инженер, дошъл да търси злато. Той е намерил златото именно в нашия уникален фолклор и народна музика. Разбрал е, че това звукоизвличане, което имаме не се учи, то е подражание.

То е мистерия.

Неслучайно сме оценени от един човек, който няма нищо общо с музиката.” Макар и на легло, последните години от живота си той продължава да слуша “Мистерията”, казва синът му.

“Българските народни песни са извор на мъдрост и красота. Често в песните си възпявам, когато сина пита майка си: “кой мамо кой е като мене, три моми ме любят, три ми китки дават.” Тя му казва най-накрая: “вземи си коя ти е на сърцето и на хубост да е хубава, и на работа работна.” Виж каква философия и мъдрост има в песните!, удивлява се Калинка Згурова и си спомня как веднъж заедно с още 10 български народни певици са поканени в град Генегипури, на 100 км от Бомбай, Индия. Поводът е фестивал, за който гостуват 400 изпълнители от цял свят. Нашият концерт е организиран в храм, в която, за да влизаш задължително бос. “Така всички ние – певици, диригенти, музиканти 40 минути пяхме боси. През цялото време се засмивахме една и друга, но въпреки това концертът мина много добре.”

За радост хората днес пак отново полагат грижи за младите таланти. Има музикални паралелки в Бургас, Плевен, Варна и специализираните училища за народна музика в Котел, Широка лъка. И аз винаги

на 1 април журирам кандидати за училището в Котел.

Идват даровити деца от цялата страна, разказва г-жа Згурова.
Певицата се възхищава на младото поколение таланти като Крисия и Поля Иванова от “България търси талант”. Тези деца са с феноменален талант, изключително издръжливи. Смята, че само трябва да зебележиш таланта, да го насочиш. Затова 3 години след смъртта на Стефан Кънев, продължава да се занимава с млади таланти. Има и за критикуване! “Не може някакви случайни певици да ми правят концерт в зала “Арена Армеец” с песните на Калинка Згурова и на Стоян Борисов. С чужда пита, майчин помен правят, но гласовете им не са като нашите. И най-важното – нямат оригинален репертоар.

Вземат оттук-оттам и повтарят.

За да се прочуе един певец, трябва да има свой оригинален репертоар. Дискове правили. Кръчмарски истории. Пълен кич.”

Питам я какво й тежи, какво я гложди? Това, че навсякъде по света, където е била хората са усмихнати и спокойни, а излъчването на нашите хора е тъжно, неодухотворено. Вярно е, че пенсиите ни са смешни, срамувам се да кажа каква е моята, и не знам какво щях да правя, ако не беше реституираната къща на мъжа ми. От турнета не се забогатява, но вярвам, че ще дойде време, когато нещата ще се подредят. Страдам от това разделение на много богати хора и на други, които едва кретат.
Това сподели Драгомира ИВАНОВА, nabore.bg