Михаил Миков: Българинът усеща, че не може да разчита на здравната система

Хората все повече разбират, че не може да се живее така и затова едни предсрочни избори стават все по-неизбежни

Парламентарните групи на БСП и ДПС внесоха първия вот на недоверие срещу правителството на Бойко Борисов. Под искането се подписаха 69 народни представители. Левицата не спира да критикува управляващите за колапса в здравеопазването и ниската разкриваемост на престъпленията. Председателят на БСП Михаил Миков сподели коментарите си в тази връзка в интервю за Агенция ПИК.

– Публична тайна е, че проблемите в здравеопазването се увеличават с всеки изминал ден. Вчера изригнаха и онкоболните български граждани, които казват, че д-р Петър Москов ги е обрекъл на геноцид. Смятате ли, че ще има светлина в тунела за болните български граждани, които всеки ден са подложени на унизителни процедури в болниците?

– Българските граждани ще усетят сега от средата на февруари влизането в сила на една наредба, свързана с доплащането на лекарствата. Която по предупреждения на експертите около 400 лекарства ще отпаднат, от тези, които се доплащат от Здравната каса и гражданите сами ще трябва да ги плащат. А през април влиза друга наредба, която разделя заболяванията на социално значими и такива, за които плащаш или чакаш, нещо за което споменах преди малко. Всичко това концентрирано показва една политика, която е насочена срещу здравето на нацията. Най-интересното е друго, че от 99-та година досега над 1000% се увеличиха средствата за здравеопазване. Народът намаля с 2 милиона, а здравеопазването е на това дередже, което виждаме. Българинът все повече усеща, че не може да разчита на системата за осигуряване на неговото здраве. Трябва да бърка в джоба си и да доплаща. Не случайно средствата, които плащаме от личния си бюджет в България са доста по-високи от това, което прави средният европеец като доплащане към здравното си осигуряване.

– Г-н Миков, прави впечатление, че през последните няколко месеца БСП и лично Вие се активизирахте в парламента с все по-чести позиции. Какво пречеше на БСП да заяви своята позиция, своята алтернатива по-рано, да кажем преди година. Вътрешно партийните проблеми ли запушиха изявите на БСП или имаше друга причина?

– И вътрешнопартийните причини, и чуваемостта. Все още очакванията към тази разнородна коалиция, която управлява България, която излъчи правителство, бяха по-големи от реалностите. Но на второ място стои въпросът за нашите вътрешнопартийни напрежения, за рядкото качество в БСП да се занимаваме с наши вътрешни, междуличностни проблеми, когато в обществото има толкова много проблеми, на които трябва да се обърне внимание. Когато гражданите, които ние претендираме, че представляваме очакват от нас поведение за поставяне именно на тези обществените, проблемите на хората.

– Споменахте разнородна коалиция, виждаме как малките коалиционни партньори на ГЕРБ, в лицето на Реформаторския блок, на партиите вътре в него, поставят непрестанно ултиматуми на правителството. Не сте ли Вие на мнение, че в България трябва да има една силна десница и една силна левица, за да не се промъкват партии-джуджета, които да сеят интриги в управлението и да спъват държавата и нейното развитие?

– Търговията с гласове в България е много коментирана, когато се случва на избори и по-малко коментирана, когато се случва в събранията. Преди около месец на Националния съвет си позволих да прогнозирам, че нестабилността на управляващата конструкция идва най-вече от разнородния характер, от свръхинтересите на малките партньори вътре в управляващата коалиция, от всичките тези персонални напрежения, които възникват и които се проявиха най-силно сега при избора на министър на образованието.

Практически правителството там функционираше в условия на малцинство – 104 гласа, което показва крайна нестабилност. Тази нестабилност в много висока степен е породена и от разнородния характер и разнородните интереси вътре в управляващото мнозинство, породена е от свръхапетитите за участие във властта и разбирането на управлението на страната не като правене на политика, а като консумиране на власт от участие в управляващото мнозинство.

– Виждаме, г-н Миков, че БСП също има вътрешнопартийни проблеми. Готов ли сте вие да откликнете на призивите на останалите партии в ляво, на Георги Първанов и АБВ и да се обедини БСП с АБВ и други леви формации, за да бъде по-силна формация на едни предстоящи избори?

– Когато говорим за ляво по отношение на АБВ, мисля, че това е много условно, защото те участват в дясна коалиция. Министър Калфин участваше в прокарването на една от най-десните реформи в социалното осигуряване, свързана с повишаване на пенсионната възраст. Което засяга милиони български граждани, по отношение на техните пенсионни права. Така че преди да говорим за обединение, трябва да поставим въпроса върху какво.

Аз смятам, че левите принципи, левите политики са основата, върху която може да се търсят всякакви съюзници. Но при всички случаи БСП може да бъде в основата на един ляв опозиционен център, на един център за алтернативна политика, който да бъде реална алтернатива на днешното управление. Не на всяка цена, не персонално с хората, които олицетворяват тези политически проекти, имам предвид Първанов, Дончева, а с хората, които искат друга политика и друга алтернатива на днешното управление. Защото, ето, вземете АБВ – получава се парадоксално. Всъщност хората, които са гласували за АБВ участват реално в управлението и се предполага, че АБВ, участвайки в дясното управление отговаря на техните очаквания. Как тогава да седнем да говорим? Иначе ние с Първанов нямаме проблеми да си говорим, но това би било в рамките на някакъв пазарлък, а не на принципно политическо съдействие.

– Един от лидерите на АБВ е вицепремиерът Ивайло Калфин е спряган като потенциален кандидат за президент, който дори според някои информации би получил подкрепата на ГЕРБ за президентските избори. В такава ситуация ще излъчи ли БСП собствен кандидат за „Дондуков 2”?

– Този разговор ще започнем след конгреса от средата на годината. Мисля, че има достатъчно време. В БСП има много известни и авторитетни личности. Разбира се, това не трябва да ни затваря. Ние можем да търсим всякакви формули, но на принципна основа. Никой не поставя въпроса как трябва да изглежда държавният глава за разлика от сегашната ситуация. Аз мисля, че трябва да има няколко изисквания, които всички да заявят отношението си по тях.

Първо – обединител на нацията, на второ място – човек, който на първо място поставя националните интереси, а не интересите на други държави, пък били те и партньорски, на трето място – в една държава, където 50% от българите живеят в риск от бедност, този президент трябва да има изострена социална чувствителност и с конституционните си правомощия да коригира, особено когато става въпрос за дясна политика, мерките, които се налагат от законодателната власт. Ето поне 3 неща, аз съм готов да чуя и други критерии, които трябва да бъдат поставени категорично към бъдещия държавен глава.

– Как гледате, г-н Миков, на изтичащия мандат на Росен Плевнелиев и на опитите на американското посолство да го прокара за втори президентски мандат?

– Аз не знам дали има такива опити, но при всички случаи той демонстрираше абсолютно еднополюсно поведение, което не държи сметка за интересите на България. Многократно той намираше повод да създава разделение, разделение вътре в страната, а също така и с небалансирани изказвания да нанася вреди на външната политика на България, която от много години е известно, че тук на това деликатно място търси деликатните баланси между великите сили, между своите съседи. Но на първо място стои националният интерес, Плевнелиев не можа да го постигне.

– Как си обяснявате мълчанието на Росен Плевнелиев по последната гореща тема, а именно, че Турция забрани на Ахмед Доган и Делян Пеевски, двама български политици, да влизат в нейните предели?

– Това е наистина сериозен въпрос и на външното ни министерство и на България, защото е един безпрецедентен акт. Акт на забрана по отношение на двама български граждани, особено когато става въпрос за политици очевидно и намеса, своегоду намеса във вътрешната политика на страната.

– Нашата медия разкри, че е имало многобройни срещи между Лютви Местан и турския посланик Сюлейман Гьокче, който се опитва да се намеси в суверенната българска политика. Не е ли редно, г-н Миков, външно министерство да отзове този посланик от страната?

– Аз не бих искал да взимам отношение по такъв деликатен въпрос, но при всички случаи трябва да има ясна реакция на външно министерство, достатъчно адекватна и сериозна, с оглед на това, което се случва с отношенията на България и Турция в последните 2 месеца, защото иначе остава усещането за безхарактерност на външната ни политика. Безхарактерност, която е вредна за България.

– От началото на годината в страната станаха няколко поръчкови убийства. Бяха убити бизнесмен, собственикът на уважаваната фирма „Агресия”, както и представители на ъндърграунда. Тези престъпления обаче продължават да бъдат неразкрити. Кога, г-н Миков, питам ви като бивш вътрешен министър, службите за сигурност и по-специално криминалистите ще успеят да разкрият тези брутални престъпления?

– На този въпрос трябва да отговори вътрешният министър г-жа Бъчварова. Аз съм отговарял на такива въпроси, когато съм бил министър и е доста трудно да се даде отговор. Но аз съм намирал отговорите. Друг е въпросът, че в момента в МВР, службите са в едно изключително тежко положение. Безпътицата там, отсъствието на едно ясно виждане за добро функциониране на системата демотивира десетки хиляди служите, които са решили да работят в МВР. По-ниската разкриваемост, демотивацията, недобре свършената работа са част от това, което се случва като политика в областта на вътрешните работи и вътрешната сигурност.

Изключителната натовареност, ако вземете граничните полицаи във връзка с бежанската вълна. Всичко това са проблеми, които изискват едно друго виждане и ясно артикулирана политика от министъра на вътрешните работи като част от правителствената политика. Иначе е много смешно всяка критика, всеки въпрос да се коментира – вие създавате заплаха, атакувате политически националната сигурност. Такъв оправдателен режим не дава нищо – нито по отношение на укрепване на авторитета на МВР навън в обществото, нито по отношение на укрепване на ръководството на МВР вътре сред служителите.

– Разгоря се голям спор и по отношение на новите лични документи. Каква е позицията на БСП и персонално вашата позиция по този въпрос?

– На времето, когато въведохме за пръв път биометрията, което беше изискване за свободното движение за българските граждани – паспортите с биометрични чипове, създадохме възможност и личните карти да бъдат издавани с чипове, така че в това няма нищо ново. Въпросът е в цената. Тогава, до колкото си спомням, около 230 млн. лв. (120 млн. евро) струваше цялата система и спомняте си какви атаки имаше от г-н Цветанов срещу мене за цената и прочие. Сега се говори вече за 480-500 млн., което несъмнено ще обуслови поскъпване на личните документи за българските граждани, ще затрудни издаването, ще забави, ще отпадне несъмнено възможността за експресни услуги, т.е. за няколко часа. Сам си представяте пътуването от София до Царево или пък до Кайнарджа или някоя друга община в Силистренска област, несъмнено тази услуга ще отпадне. Тоест оскъпяване и забавяне.

Големият въпрос е кое налага това. В момента България има най-модерните документи в Европа, най-защитените документи, включително с възможността да бъдат въведени и биометрични данни в личните карти. Тази възможност съществува от 2009-а година, тя е изрично заложена. Така че тепърва ще следим този процес. Аз смятам, че ще бъде голяма грешка, чиято цена ще се плати от обикновените българи, от тези, които работят в чужбина и си идват за един ден, за да си сменят документите, когато са изтекли сроковете. Ще бъде платена и с пари и с време.

– Очаквате ли да се сбъдне прогнозата на мнозина политически анализатори, че през есента октомври или ноември ще станем свидетели на 2 в 1 – парламентарни и президентски в едно?

– Това е въпросът за предсрочните парламентарни избори, защото президентските така или иначе предстоят по Конституция. Не виждам в правителството, в управляващата коалиция капацитет да промени политиките, което естествено да намери подкрепа в българските граждани. Гражданите все повече разбират, хората все повече разбират, че не може да се живее така и затова едни предсрочни избори стават все по-неизбежни.

Автор: Ивайло Крачунов

Източник : mmikov.com