Едва ли има българин, който – ако не е на грантова хранилка, не приветства поведението на унгарския премиер Орбан срещу Сорос и срещу криворазбраните обятия с “братята мигранти”
Щом обаче и всеизвестната с гостоприемството си към пришълците Холандия въстава срещу “мултикултурализма”, значи ножът в Европа е опрял до кокъла.
Еврокомисията щяла била да санкционира Орбан, щото изгонил от страната си парите и политиката на Сорос. Ако ЕС продължава да действа по този начин, няма да го бъде.
Защото само слепците не виждат, че Сорос и сие насаждат “мултикултурализъм” в Европа не за друго, а за разбиване на европейската цивилизация и лесното й превземане от задокеанските мултимилиардерски компании. Не, те не искат да съжителстваме братски с “другия” – в България населението от български, турски, цигански, арменски и какъв ли не още произход от векове живее заедно двор до двор и проблеми нямаше.
До момента, в който в годините на т.нар. преход (ясно откъде, но неясно накъде) западни емисари с пълни куфарчета и гърбосложени пред куфарчетата еврочиновници ни наложиха проекти и програми за “интегриране на ромите”, “права на малцинствата”, “десетилетия на включването”, “евроатлантизъм” и прочее мантри. Един наш президент дори напътстваше многовековната ни нация да направи своя нов “цивилизационен избор”, помните ли?
А всъщност, натрапването на “мултикултурализма” е едно към едно като натрапването на “равноправие за гейове и лесбийки”, чиито права никой не накърнява. Еднакво е с обвиненията в дискриминация винаги, щом някой у нас се опита да накара вече изпуснатите от обществото цигани да си плащат тока, водата или билетчето в трамвая.
Не съжителство на културите натрапват такива като Сорос, а натиск, привилегии и диктат на чужди култури над традиционната във всяка страна. Резултатът е разпад, а разпадът на духовността у един духовен народ е краят му.
Само Орбан ли знае това? / Велиана Христова, ДУМА
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
