Преди произнасянето на двете колегии самите върховни съдии бяха разделени в мненията си и се стигна до противоречива практика. Част от тях бяха на мнение, че когато пострадалият е сключил споразумение със застрахователя, изрично заявявайки, че изплатената от него сума по “Гражданска отговорност” ги покрива изцяло, той няма правото да получи от делинквента обезщетение за същите вреди. Други обаче застъпваха тезата, че когато застрахователят е удовлетворил изцяло пострадалия, последният има основание да търси повторно обезщетение и от прекия причинител. Аргументите в подкрепа на това виждане бяха, че спогодбата поражда действие само между страните – увреденият и застрахователят, но не и спрямо делинквента, ако той не е участвал при сключването ѝ.
Гражданската и Търговската колегии приеха за правилно първото становище, като се позовават на предишно тълкувателно решение. В своето становище от ВКС посочват, че при сключено извънсъдебно споразумение между пострадалия и застрахователя, с което те са постигнали съгласие за изплащане на обезщетение за вредите от застрахователното събитие, заявявайки изрично, че платената сума ги покрива изцяло, увреденият няма основание да търси друга репарация.
Все пак според съда пострадалият може да получи обезщетение само за вредите, които са останали неудовлетворени. Това са вредите, които не са били предмет на споразумението – други по вид или новонастъпили вреди, както и когато споразумението е ограничено от лимита на застрахователната сума по сключената застраховка.
„В тези случаи, както и когато споразумението е недействително, отговорността на делинквента може да бъде ангажирана за разликата между полученото обезщетение до размера на действително претърпените вреди”, посочват върховните съдии.
Решението е подписано с особено мнение от трима върховни съдии – Веска Райчева, Ваня Атанасова и Диана Хитова. Те продължават да застъпват позицията, че няма пречка след споразумение със застрахователя, да се търси обезвреда и от делинквента.
Източник: blitz.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
