Варварските действия на българската страна нямат оправдание и прошка.
България отдавна, без да го забелязва, върви по пътя на реабилитация на нацизма. Това се казва в позиция на говорителя на руското МВнР Мария Захарова, качена във Фейсбук страницата на руското посолство в София.
Според Мария Захарова днес властите на София преминаха към практическа реализация на отдавна кроените срамни планове за демонтиране на Паметника на Съветската Армия. Величествената скулптурна композиция, издигната в знак на победата над нацизма, отдавна се е превърнала в заложник на местните политически игри и личните амбиции на отделни представители на управляващия елит. С лека ръка на фашистващите евроатлантици монументът буквално се изпраща на бунището на историята.
Варварските действия на българската страна нямат оправдание и прошка. Те изглеждат особено цинични в условията на галопиращ растеж на неонацистките настроения в самата Европа, деградиращо положение със спазването на човешките права и чудовищна фалшификация на историята.
България отдавна, без да го забелязва, върви по пътя на реабилитация на нацизма. Крайнодесни организации, които открито насърчават расова омраза и нетолерантност, излизат извън контрол. Въпреки забраните в София се провеждат шествия в чест на нацисткия колаборационист български генерал Х. Луков.
На държавно ниво се насърчава агресивна русофобия, която по същество не се различава от расизма. Прави впечатление, че на този фон нашите настойчиви предложения за консултации относно по-нататъшната съдба на паметника, предвидени в член 14 от двустранния Договор за приятелство и сътрудничество, бяха без никаква свенливост пренебрегнаха от българската страна.
Смятаме разрушаването на паметника на общото ни минало за поредна враждебна стъпка на официална София, утежняваща и без това патовата ситуация в двустранните отношения. България отново, както неведнъж се е случвало, избира грешната страна на историята. Самата тя ще трябва изцяло да плати последствията от това срамно решение.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
