Какви европейци са тези политици, след като допуснаха корупцията, бедността и несправедливостта да се превърнат във визитка на страната?

Какви европейци са тези политици, след като допуснаха корупцията, бедността и несправедливостта да се превърнат във визитка на страната? „Как очакваме да бъдем приети в Шенген и Еврозоната, когато властта насажда убеждението, че тук няма консенсус относно нашата европейска принадлежност?

Колкото повече се кълнат в евроатлантизма, толкова повече ни отдалечават от Европа!“

Това заяви пред журналисти президентът Румен Радев, коментирайки напрежението между институциите, появило се след заседанието на КСНС, предаде репортер на Агенция „Фокус”.

За мен това съвсем не е махленски дебат. Това е режисирана кампания и тя не е първата. Има политици, които водят война с българската държавност. Вие виждате какви лъжи се тиражират в медиите. 

В стремежа си да дискредитират президентската институция, тези хора залагат на карта европейската принадлежност на България и то в разгара на Европейското председателство”, посочи президентът Радев.

По думите му в страната ни има политици, които опитват се да приватизират европейската идея за лични и политически цели.

„Колко струват техните евроатлантически клетви, след като деградират армията и заблуждават съюзниците? Какви европейци са тези политици, след като допуснаха корупцията, бедността и несправедливостта да се превърнат във визитка на страната? А България да бъде изхвърлена от европейската карта, що се касае до свободата на медиите? Виждате, че нашата корупция вече се вижда и отвъд океана. Чели сте доклада на Държавния департамент на САЩ”, коментира пред журналисти президентът Радев.

На въпрос дали при него са идвали министри от кабинета, за да обсъждат сфери, в които има съмнения за корупция, съгласно заръката на премиера, държавният глава отговори: „Щом премиерът счита, че някой друг трябва да контролира министрите му, той трябва да инициира съответните промени в Конституцията”. / Епицентър.бг

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.