ГЕРБавите ме вбесиха: Били сме щастливи и благоднестващи, и само сме мрънкали

ГЕРБавите ме вбесиха: Били сме щастливи и благоднестващи, и само сме мрънкали
МРЪНКАНЕТО НА ДЕБИЛИТЕ….

Гербавите от сутринта успяха да ме вбесят. Някоя си Генка Маркова с пространна статия в „24 часа” подчертава, че българите принципно сме щастливи, че само мрънкаме, че само дебилите се вслушвали в думите на Президента. Иначе царяло едно щастие и благоденствие.

Въпросната госпожа определено не я познавам, защото със срам признавам, че помня имената само на тези, които са ме впечатлили по някакъв начин. Но явно журналята от популярните „свински” медии залагат на размишленията й, за да впечатлят драгия читател.

Психологията и внушенията са много полезни при манипулирането. Казвай на някого, че живее добре по 100 пъти на ден, и накрая може и да повярва. Извади статистика колко се е подобрил живота в България под благото управление на гербавите, и на теория ще се окаже, че живеем в една прекрасна и просперираща страна.
Аз явно съм от дебилите, на които някакси им убягва прекрасната картина. Защото вместо на ушите си, предпочитам да вярвам на очите си.

Аз съм от дебилите, които питат как може да е просперираш и благоденстващ един народ, в който над един милион възрастни хора едва оцеляват с 200 лева на месец?
Аз съм от дебилите, които си задават глупавия въпрос как може да има милиарди за магистрали, а да няма пари за болни деца?

Аз съм от дебилите, които се питат за какво трябва да се дават милиони за двете Велики Български Пикливи Огради, при положение, че и мигранти, и прасета, изпадат в ужас и самоубийствени мисли само като си помислят, че могат да дойдат в България?

Аз съм от дебилите, които смятат, че не трябва да се дават 28 милиона за грозния и некадърен ремонт на една улица, когато на същата има хора, които ровят по кошчетата за отпадъци, за да намерят с какво да се нахранят!

Много сме тези, КОИТО САМО МРЪНКАТ!

Мрънкаме за избититите без причина животни в Странджа и успешният опит за ликвидация на българското животновъдство.

Мрънкаме за убитата разследваща журналистка Виктория Маринова, защото не вярваме на разследването, съшито с бели конци.

Мрънкаме за унизителния арест и условия, при които поставиха Кметът на район „Младост” Десислава Иванчева и колегата й, при положение, че финансовия министър получил „дарение” огромен апартамент в комплекс на Домусчиеви, а този, който е поискал 4 тона суджук за премиера и още доста други неща, се развява свободен по медиите и се извинява – ама, таквоз, извинявам се, какво са четири тона суджук, за партията, бе….

Мрънкаме за двамата възрастни българи, умрели от глад и студ във Вашата европейска гербава България.
Мрънкаме за това, че новите ви магистрали и пътища ни убиват.

Мрънкаме за това, че на фона на намаляващите доходи, вдигнахте в пъти данъци, такси и цени.

Мрънкаме за това, че плащаме данъци и такси върху данъци и такси.

Мрънкаме за това, че хора се самоубиват от мизерия в проспериращата Ви държава. А процент за хората с просрочени кредити, за тези със запорирани заплати и изхвърлени от домовете си от ЧСИ не сте посочили в красивата си статистика!

И понеже сме мрънкачи, вярваме в думите на Президента, че бедността е проблем в България. Защото ние, за разлика от Вас, познаваме хора със заплати под 4000 лева. То, като се замисля, аз май не познавам някого със заплата над тази сума.

И преди със странна усмивка приповдигнато да твърдите, че всичко е наред и ние само мрънкаме, поизлезте навън, извън София и вижте как живеят хората.

Защото мрънкането скоро ще прерастне в нещо, което още повече няма да ви хареса. Защото гладът обикновено изостря способността за мислене и вземане на решения. И тогава с манипулиране и втълпяване колко е прекрасен животът, няма да минете!!!

Loading...

Елена Гунчева, Фесйбук

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.