“Винаги съм казвал, че тези от Продължаваме Промяната са некадърни и вредни. Но освен всичко, те твърдят и смятат себе си за високообразовани, но това е заблуда. Те са необразовани. Доказателство. Днес финансовият министър в оставка, Асен Василев, в желанието си да се докаже като слагач номер едно по темата за еврозоната е заявил следното на пресконференция по повод посещението на председателя на Еврогрупата – Паскал Донахю. Цитирам с огромно удоволствие:
„Приемайки еврото, България за втори път в своята история ще участва в това да контролира, да използва и да работи в една световно призната валута. Последния път, когато това се е случвало в българската история, е по времето на Иван Асен Втори, когато през 1230 г. Папа Инокентий Трети ни дава право да сечем римски монети с нашия лик. И това, според мен, е изключително важно да се каже.“
Така, Асене, изключително важно е да се каже, че папа Инокентий Трети е по времето на цар Калоян, а не по времето на цар Иван Асен Втори. Като се има предвид, че папа Инокентий Трети умира през 1216-та година, а ти говориш за 1230 година, то няма как мъртвият от вече 14 години Инокентий да разрешава каквото и да било на цар Иван Асен Втори.
Изключително важно е да се каже, че това, Асене, явно е първият случай в историята за взаимодействие на отвъдното с реалното.
Ти, Асене, явно си велик учен. Но все пак да ти обясня нещо.
Иван Асен е първият български владетел от Второто българско царство, който сече златни монети със своя лик, но това е по повод победата при Клокотница над епирския владетел Теодор Комнин и няма нищо, ама нищо общо с папа Инокентий Трети или с който и да било папа.
За твоя информация Асене, изключително важно е да се каже, че папата по времето на Иван Асен Втори е папа Григорий Девети и точно Иван Асен Втори е българският цар скъсал унията с Рим. И понеже сигурно не знаеш и какво е уния, кажи на Киро да каже на Лена да го провери в Гугъл и да ти обясни.”
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
