Бригадирката от ТКЗС не беше любовница, а законна съпруга на „обвиняемия“
В началото на 50-те години на миналия век в Тетевенския край се извършваше масовизация на трудово-кооперативните земеделски стопанства в селата.
Едни влизаха доброволно, други с упражнено насилие над тях от властта, но в края на краищата почти всички земеделски стопани станаха членове на ТКЗС.
Тогава бях учител в банатското село Асеново, Плевенско. Член бях на БКП и се числях към първичната организация към ТКЗС, защото в селото нямаше друга първична организация.
Не зная и днес кой умник тогава от ЦК на БКП измисли практиката партийните секретари в селата да не се избират от членовете на първичните организации, а да се назначават за партийни секретари непознати на членовете лица от други населени места. Ние шеговито между нас ги наричахме „вносни партийни секретари“.
И в село Асеново ни назначиха такъв. Това беше един добър човек, занаятчия от видинско село. Беше с основно образование и без всякакъв партиен организационен опит. Не познаваше хората в селото и му беше много трудно да работи с тях.
Освен това говореше на видински диалект, на което ние се смеехме. Наричаше царевичните листа „ластунят“.
Срещнал го веднъж един от селските зевзеци и го избудалкал. Доверил му тайно, че уж еди-кой си партиен член има любовни отношения с бригадирката от ТКЗС – една млада и хубава булка.
Ядосал се нашият „вносен“ партиен секретар как може партиен член да върши неморални деяния и веднага свика партийно събрание да обсъдим поведението му.
Събрахме се вечерта и той ни докладва, че еди-кой си наш партиен член имал любовни отношения с бригадирката, и предложи да обсъдим тези негови неморални деяния. Ние всички останахме изненадани.
Даде първо думата на обвиняемия да каже признава ли вината си. Нашият другар стана и простичко каза:
„Да, признавам, че имам любовни отношения с бригадирката. Всички тук знаят, че тя ми е законна съпруга. Само вие не сте знаели това“.
Всички започнахме да се смеем. Партийният секретар се сконфузи много и побърза да закрие събранието./ Ангел Ангелов, Габрово
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
