За мъртвия Даниел от Шумен. И как оставихме един живот да си отиде…

За мъртвия Даниел от Шумен. И как оставихме един живот да си отиде… Ще ви разкажа какво се случи днес:

На ул.”Жечко Спиридонов” 27-годишният Даниел беше решил да сложи край на живота си. Младото момче беше провиснало от терасата на жилището, в което живее – на 6-ти етаж.

Когато пристигнах на мястото (в 16 часа), забелязах 2 пожарни, спец полиция, 1 линейка и много зрители. Попитах хората – какво е положението. Момчето седяло на ръба на парапета от около 13 часа. В жилището били майка му, полиция и психолог. Всички изглеждаха спокойни.

Бяха спокойни и когато Даниел беше стъпил с двата си крака върху отводнителен чучур…

Един пожарникар каза: “Няма да скочи, само ни разиграва. Ако искаше да скочи-вече щеше да е”. След тези думи и аз се успокоих.

Стояхме в отцепен периметър, за да не изплашим момчето.

Всички наблюдаваха как психологът разговаря с него вече повече от 2 часа … Отново попитах пожарникаря – няма ли да разпънат батут под самия блок или нещо подобно. Неговият отговор беше – ” Ти май си гледала много филми. Имаме си план за действие. Ако реши да скача – ще му разпънем”.

Не ми стана ясно какво още е нужно, освен това, че Даниел виси от 6-ти етаж, за да решат, че има намерения да скочи…
Разбрах, че 100 метра от блока, в който е Даниел стои баба му. Възрастната жена беше седнала на един стол, който и бяха дали съседите и плачеше. Плачеше и се молеше тя да умре, а внукът и да слезе жив и здрав.
Огледах се дали под самия блок няма пожарникари, които да са в готовност с платнище, но не видях никой.

След 5 минути мина един огнеборец, който носеше кафе за себе си и за колегите си, защото явно очакваха преговорите да се проточат.

Разговарях с бабата на Даниел, която ми разказа за не лекия му живот и как въпреки всичко, той е един работлив и добър млад мъж…
Чу се крясък – не знам от кого и откъде, но щом погледнах към терасата – видях как Даниел полита, блъска се в стената и пада на плочките пред блока...
Сърцето ми спря …

Видях ужасът в очите на баба му… Треперех… Очаквах, че щом се доближа ще видя пожарникарите с разпънато платнище, а момчето – живо…
За съжаление, аз, бабата и комшиите бяхме първи… Даниел лежеше с усукано тяло и кръв по лицето, а платнище нямаше…
1 час по късно – той почина в МБАЛ Шумен…
Разказвам ви това, за да ми олекне поне малко…

Разказвам ви го и за да си направите изводите сами – защо Даниел умря?!
Източник: lentata.com

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.