Някои от символите на социализма обаче останаха неподвластни на демокрацията.
Една от гордостите на соца – прословутият чушкопек, е актуален и до днес. Всяка есен си го носим на село и по традиция си приготвяме домашната лютеница. Дори и сега може да се закупи в магазина за 30-ина лева.
Има го в два варианта – за една и за три чушки. Но веднага предупреждавам, че качеството му е много по-лошо, нагрява бавно, чушката се пече много по-дълго.
И се принудих да си извадя от мазето раздрънкания социалистически чушкопек. Бях го отписала, но отново ми свърши прекрасна работа.
Друг атрибут от миналото – кремът за бръснене “Каро”, също се продава и в момента и пак е много евтин. Моят мъж например никога не го е сменял със западни марки и си го използва и до днес.
Прословутите люти лукчета устояха на времето и продължаваме да ги купуваме от носталгия. Преди ги използвахме и като илач при простуда. Ето и перфектното лекарство срещу кашлица – 3 лукчета, 3 локумчета и 3 орехчета, сварени в половин литър вода.
На фона на купищата видове и марки лютеници в хипермаркетите и до днес най-продавана е лютеницата с хорцето.
От алкохолните напитки пък вечно живи са смятаните за луксозни навремето коняк “Слънчев бряг”, “Плиска” и “Преслав”, които демокрацията не успя да съсипе.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
