пред входа ти натрупа се тълпа!
Искат да нахълтат, да се запасят
с ориз, боб и леща. И за кой ли път
втурват се дивашки, като побеснели
към рафтове пълни с брашно и сардели.
Олио вземете-някой си изкряска,
Захар и консерви-друг един извряска.
И във миг тълпата втурна се напред!
Пълнеха се чанти с грах и сладолед.
Свърши и сапунът, свърши и солта!
Силен вик тогава грозно проехтя:
грабвайте оцета, той е дефицит!
И китайски чесън, и полски кромид!
Юрна се тълпата като не видяла,
бе като глутница вълча побесняла!
Нямаше закони, нямаше и ред!
Блъскаше се всеки да е по-напред!
Още миг, и Кауфланд ще се предаде!
Най-накрай тълпата щеше да се спре!
Просто всичко свърши. Празен магазина.
Нямаше и стока в ни една витрина.
Всичко се разграби няма и за час!
Кротна се тълпата. Имаше запас
да изкара месец. Ала след това
какво и да дойде, работа Божа!
Простотията няма почивен ден!
Простотията няма работно време!
Простотията няма срок на годност!
Простотията е в самите нас!
Но ние сме толкова ПРОСТИ,
че не можем да го осъзнаем!
И да ме псувате все ми е тая!
То от прост човек какво да очакваш?
ПРОСТОТИЯ!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
