Цветна, кокетна и уютна, все още с размерите на скромна домашна библиотека, новопоявилата се книжарничка с романтичното име “Имало едно време” вече е сред най-българските средища в Лондон.
Сядаш на чаша чай или кафе сред артистичния интериор, взимаш от лавиците книга на български и я разлистваш с наслада. “Имало едно време”е реализираната мечта на Елина Стоянова и Милена Девенджиева. Намира се в Североизточния лондонски квартал Уолтъмстоу – един от
най-гъсто населените с българи
квартал, който си има българска улица, няколко български кафенета, заведения, баничарница… Въпреки това за мнозина появата на книжовното средище е твърде смело и рисковано начинание. Но пък за тия, които милеят за книгата и за българското, успехът на двете ни сънароднички е повод за гордост. А Милена и Елина отчитат с радост, че за броени дни библиотеката им е привлякла първите си читатели с целогодишни абонаментни карти, а книжарницата е продала над тридесет нови заглавия. Днес книжният фонд на “Имало едно време” наброява 700 тома в заемната и 500 нови книги за продажба.
Идеята хрумва първо на перничанката Елина. Момичето напуска България през пролетта на 2012 г., две години след като се сдобива с диплома по интериорен дизайн. Опитът й да се реализира професионално у дома не я удовлетворява заради ниското заплащане, заради невъзможността да поддържаш нормален стандарт на живот. Затова тръгва да търси късмета си другаде. Като повечето ни емигранти на Острова се захваща с какво ли не, най-често с тежка физическа работа, а в момента е и почасов възпитател на дете с аутизъм.
“Българите живеят по-добре във Великобритания – и материално, и по-спокойно, но пък си оставаме имигранти. Това е една невидима бариера, която усещаш на всяка крачка. В един момент започна съвсем да ми тежи. За да се интегрирам, се захващах с различни неща, но каквото и да опитвах, не беше достатъчно успешно. През последните две години търсех отчаяно мястото си, не само в Англия. А край неволите ми за щастие срещах повече интелигентни българи, хора, които обичат и ценят книгата. Чудех се с какво да се захвана, исках да заработвам парите си с нещо, което много обичам. Така се роди идеята за българоезичната книжна къща”, казва Елина.
Самата тя винаги е била от четящите хора. Казва, че четенето на английски не й носи същата наслада, в един момент дори общуването на чуждия език започнало да я изморява. Милена пък е стойностният приятел, с когото може да говори за книгите с часове. Споделя с нея идеята си в един слънчев есенен следобед преди година, докато самата тя е съвсем помръкнала. “В началото си помислих, че Елина се шегува. Да се захванеш със
собствен бизнес в чужда държава
е много по-трудно, отколкото у дома” , отчита Милена. Въпреки че и за двете общуването с книгите е вълнуващо преживяване, нямат понятие как се създава книжарница или библиотека. Академичното образование на Милена е в сферата на сигурността. Напуснала е България преди шест години, но английският й опит е най-вече в хотелиерството. Идеята за българската книжарничка бързо завърта и нейната глава Спънките са толкова много, че предвижването им напред към целта върви едва-едва.
“Нещата се развиваха бавно, беше ни трудно да намерим помещение, агентите не се доверяваха на странния за тях български бизнес, нямаме никакви връзки. Първо се отправихме към бюрото по труда, там ни насочиха към организация за подкрепа на малкия бизнес. Всичко се случваше безкрайно бавно и обезсърчително. Вечер често си лягах с мисълта, че нищо няма да се получи, но на сутринта се събуждах обнадеждена. Най-голямата помощ получихме от близките си. Домовете ни в България бяха пълни с книги, натрупани в празните ни детски стаи”, връща се назад Елина.
“Аз самата на няколко пъти се отказвах. Всичко беше ужасно трудно. И все още е. Учим се в движение. За радост след малко повече от година успяхме да стигнем до “финалната права” и да прережем лентата”, отбелязва Милена.
Двете момичета ремонтират помещението с помощта на други българи – обикновено вечер, до малките часове на деня. После се захващат със събиране на книжния фонд. Всички помагат – роднините от България, приятелите, сънародниците в Лондон, които разбрали за инициативата им. Всяка от книгите в библиотеката се преценява внимателно – дали е стойностна, дали е в добро състояние. Новите пристигат в книжарницата за продан от различни български издателства, които бързо откликват на идеята им и ги подкрепят. “Още на втория ден след като отворихме книжарницата и библиотеката
две момчета дариха две книги
Много от сънародниците ни идват и носят четива от личните си библиотеки”, разказват двете българки. Има заглавия на всякаква тематика и за всякакви възрасти, включително за деца и подрастващи.
“Българските деца се интересуват от българска литература толкова, колкото и техните родители. Разбира се, тук те се чувстват повече англичани, такава е средата им. Говорят и пишат на английски свободно и много по-добре, отколкото на български, а някои изобщо не познават кирилицата. Повечето родители се стараят да възпитат в тях любов и интерес към историята и традициите ни, но не им е лесно”, отчита Елина. Според нея българинът зад граница остава същия, какъвто е бил и преди границата. Някои се опитват да се впишат в обществото, в което са попаднали, но голяма част продължават си живеят с Биг брадър от телевизора и ракията на масата.
Елина и Милена се надяват книжарницата им да привлича все повече сънародници, за които общуването с книгата не е отживелица. Чак тогава ще разберат дали са си стрували огромният труд, притесненията, грешките, но и опита, който двете са трупали цяла година.
Какво взимат със себе българите, тръгнали да търсят късмета си в чужбина? Дали някои носят томче на Вазов, на Ботев или любимата си книга на родния език? “Тръгнах с две-три книги в багажа, защото знаех, че въпреки трудностите в началото, все ще намеря време да се потопя в магията на литературата. Повечето емигранти дори не се сещат за книгата. Напускат страната с идеята да търсят по-добър живот, а не да четат”, отчита Милена.
“Последните два месеца от ремонта бяха най-трудни и уморителни, всичко правехме сами, нямаше мъжка и женска работа за нас. Сега плащаме наем, заем и сметки. Не мислим за печалба. Ще сме доволни, ако изкарваме колкото за разходите. Щастливи сме, че правим нещо полезно, че сънародниците ни се радват и ни насърчават! Това ни кара да мислим, че сме на прав път”, казват Елина и Милена. Надяват се усилията им да помогнат най-вече на българските деца. Кроят планове да организират четене на нашенски приказки, да помагат на българчетата да усъвършенстват матерния си език, да опознават историята ни, традициите, ценностите, да осъзнават своята идентичност. И да я предадат след това и на своите деца.
Източник: СЕГА
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
