Преди година-две, прочиствайки бащината си къща в едно малко почти умиращо вече северно градче, попаднах на нещо, което ме върна години назад и което мисля, че беше един от символите на социализма.
Транзистор ВЕФ. Изненадах се истински, защото днес надали може да се намери съвършено запазен и все още работещ екземпляр. След като го позачистих и му сложих батерии, той си заработи като нов със съвсем ясен звук.
Това ме върна в младостта и детските години, когато ВЕФ-ът беше неизменна част от нашето детство. Минаваха за съветски апарати, но всъщност бяха латвийско производство и съвсем не бяха с лошо качество. На практика бяха вечни. Модерно беше младежите в малките градчета вечерно време да излизат с ВЕФ-а в ръка. Апаратите озвучаваха сбирките ни, рождените ни дни, празниците ни.
По тях следяхме футболното първенство, тогава телевизията предаваше по един мач седмично, и то само от стадионите в София и Пловдив.
И нещо, което днес предизвиква истински смях. Поради изключително високото си качество апаратите ВЕФ хващаха кристално чисто култовата музикална люксембургска радиостанция и, забележете – радио „Свободна Европа“.
Така че ВЕФ-ът съвсем резонно се превърна в любимец не само на нас, младите, но и на нашите бащи и дядовци. В късните вечерни часове те залепваха ушите си до апаратите и слушаха новините от свободния свят.
Така съветските апарати ни даваха обективна информация за случващото се не само у нас, но и по света.
Нещо, което официалните информационни средства на другарите цензурираха, изменяха, деформираха и манипулираха.
Цветан Асенов, Плевен
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
