Стефан Пройнов: Ако имате монети останали от времето на дядо ви и баба ви може да се окажат малко съкровище днес. Като деца сме си играли с деноминирани стотинки, които не са в употреба по старите скринове и гардероби. Вашите баби и лели също са заделяли златни и сребърни накити и монети като материал, с който да ви направят пръстени или обици като се зажените – така наречената зестра.
Отминаха онези времена, в които към старите носии вървяха и старите пендари и накити те може да са някъде там в старата къща на баба ви или в мазето, или на тавана в старият скрин. Често задаваният въпрос е какво да правя с тези стари реликви?
Обикновено в последните години хората питат в многобройните групи за нумизматика и етнография „какво е“ и „колко струва“ и качват снимки . Ако има някаква пазарна стойност бързо ще получите оферта. Други отиват и носят нещата, които са открили в антикварни магазини и оказиони.
Трети търсят в интернет по-специализирана информация и ползват сайтове за обяви. Начините да продадете на дядо си монетата са много стига тя да струва нещо все ще се намери някой търговец или колекционер да ви я плати.
В Америка и всички европейски държави това е уредено от закона и се продават далеч по-стари реликви от времето на баба ви, но в България все още не позволено да се търгуват антични монети и предмети.
Стефан Пройнов: Въпрос на време е да се произведе закон, който да урегулира пазара на предмети на изкуството и античните такива. Закон, който да развърже ръцете на колекционери и търговци, защото колкото и мафията да се дърпа в един момент държавата ни ще бъде принудена да си синхронизира законите с тези в ЕС, а там всичко уредено и да изповядваш хобито металдетектинг и когато откриеш нещо кого да информираш и какъв е редът.
Ще дойде ден, в който държавата ще дава пари за ценности не само за магистрали. Та монетите от времето на дядо ви спокойно можете да продавате и разменяте, но ако са от времето на пра-пра дядо ви може да се окаже голям проблем и дори да станете клиент на Темида .Готвят се промени в закона за паметниците на културата но само в часта за сградите защо ли?
Ами има апетитни згради.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
