Когато преминавате днес през българските села или малки, пък и не толкова малки градчета, не може да не направи впечатление, че почти всички къщи са приблизително еднакви.
Обикновено двуетажни, с почти едно и също разположение, обикновено със сива мазилка и боядисани в бяло отвътре стълбища и балкони. Това е наследство от соца, времето, когато са строени.
Може и да не са някакво архитектурно или строително постижение, но са домове на хора, преживяли в тях най-хубавите си години.
Строени са през 60-те, 70-те и първата половина на 80-те години. Лош или добър, но социализмът даваше тази възможност. Хората можеха да си позволят да преживеят немалки лишения, но да си изградят собствен дом.
Спомняме си всички, как се събираха бригадите от приятели, роднини и комшии, когато се изливаха етажните плочи. Това задължително ставаше за един ден, от сутринта до вечерта, защото не можеше да се отложи довършването за другата събота или неделя. Тогава хората бяха задружни.
Бетонът не го караха отнякъде, а се бъркаше на място и бяха необходими сърцати помощници. И хората се отзоваваха, помагаха си един на друг. Естествено жените готвеха усилено, правеха салати и изстудяваха напитките за задължителната почерпка след добре свършената работа.
Така живеехме през соца, във взаимопомощ, разбирателство, подкрепа и добри човешки отношения. Така изградихме и възобновихме родните си места. / bulpress.top
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
