Медведев: Байдън най-сетне се реши! Отиде в Киев и се закле във вярност до гроб на нацисткия режим

Медведев: Байдън най-сетне се реши! Отиде в Киев и се закле във вярност до гроб на нацисткия режим Бившият руски премиер и президент, понастоящем зам.-ръководител на руския съвет по сигурността Дмитрий Медведев, косвено потвърди информацията на в. „Вашингтон пост“,

че САЩ са съгласували с Русия визита на Байдън в Киев, за да бъдат избегнати ексцесии между двете ядрени сили.

Ето какво написа Медведев, който е и лидер на управляващата партия „Единна Русия“ в Телеграм канала си:

Байдън, предварително получил гаранции за сигурността си, най-накрая отиде до Киев. Обеща много оръжия и се закле във вярност до гроб на неонацисткия режим.

Разбира се, имаше ги взаимните заклинания за победа, която ще дойде при осигуряването на нови въоръжения за мъжествения народ.

И тук е важно да отбележим, че Западът действително регулярно доставя оръжие и пари на Киев. В огромни количества, което позволява на ВПК на натовските страни да заработват и да осигуряват оръжие за терористите по целия свят.

А относно хората… Тук е по-сложно. Неотдавна беседвах с преселници от украинските територии. Те ми припомниха една проста статистика. В 2001 г населението на Украйна, по данни на преброяването, е било около 48,5 млн души (включително тези, работещи зад граница).

След това, през 2014 г., отпаднаха Крим и Донбас. После започна специалната военно операция и тръгна активната емиграция. Както в Европа, така и в Русия.

По оценките на различни експерти, заминали са вероятно от 15 до 20 млн души. Затова населението на това странно образувание, известно под името Окраина, в момента е 20–25 млн души, не повече. И то е с тенденция към съкращаване.

Така че танковете и снарядите са важни, разбира се. Но хората безусловно, са по-важни. И те не са подвластни нито на старика отвъд океана, нито на бандата наркомани от ул. „Банковая“ (управляващите в Киев, бел. ред.). Тяхното масово напускане е и отговорът на въпроса за кого е бъдещето.

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.